Земеделският министър Пламен Абровски откри нов виновник за скъпите храни – многото хипермаркети, които според него създават задръствания и шум, а инвестициите им се изплащат от потребителите чрез по-високи надценки. Това стана ясно от интервю на министъра пред БНТ тази сутрин.

В него Абровски обяви, че до края на годината в парламента ще бъде внесен Закон за регулиране на големите търговски вериги, тъй като според него България била единствената държава, която няма подобно законодателство.

Идеята на министъра е със закона да се определят не само условията за работа на големите търговци, но и къде могат да откриват магазини, колко големи да бъдат те и какво да е работното им време. Абровски свърза концентрацията на хипермаркети със задръстванията и шума в градовете.

„И сме единствената държава, която няма законодателство, урегулиращо самите търговски вериги, като време на работа, като имат ли право да поставят и колко големи да бъдат тези магазини. Защото съгласете се, че когато на 500 метра един от друг в София, ти концентрираш два магазина, еднакви на една и съща верига, и около тях изникнат още два, какво се случва със задръстванията? Какво се случва с нивото на шума?“, попита министърът.

Той се съмнявал и дали инвестициите на големите вериги в нови търговски обекти няма да бъдат платени в крайна сметка от клиентите чрез цените на храните.

Абровски разказа за свой разговор с представител на търговска верига, който му съобщил, че компанията възнамерява да инвестира 150 млн. евро в България.

„И аз казвам, чудесно, вие ще инвестирате 150 милиона, ще си построите нови магазини, обаче дали няма да избите тези магазини през надценката за българския гражданин?“

На въпрос какво е отговорил представителят на веригата министърът заяви:

„Ами каза, че не се е замислил на тази тема.“

Абровски обаче не представи никакви данни, които да показват, че откриването на нови магазини води до по-високи цени на стоките в тях. 

Масови проверки в търговските вериги

Земеделският министър съобщи още, че държавните институции извършват мащабни проверки в обектите на една от четирите големи търговски вериги. Контролът обхващал качеството и произхода на храните, както и формирането на цените по веригата на доставки:

„Ние не гоним никой. Ние проверяваме и искаме да гарантираме на българския гражданин, че яде качествена, здрава храна, безопасна и искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София.“

По думите му проверките трябва да установят и дали в магазините се предлага внесена продукция, която неправомерно се представя като българска.

„Дали има продукция, която е произведена в Гърция, а се етикетира като българска и съответно изкривява и нашето подпомагане и ощетява българските земеделски производители. Дали има неконтролирани надценки, още на ниво търговец - търговец“, попита земеделският министър.

Износът на зърно и скъпият транспорт

Абровски коментира и предупрежденията на земеделските производители за затруднения при износа на зърно през Черно море.

Според Абровски българската изключителна икономическа зона била "напълно безопасна за корабоплаване, а проблеми с доставките няма". Той отдавал затрудненията при износа на зърно на скъпите горива и транспортните разходи.

Тези негови твърдения обаче идват на фона на поредица от нападения с руски дронове срещу търговски кораби в Черно море. Както припомня Асошиейтед прес само за 24 дни през октомври край бреговете на България и Румъния бяха поразени девет товарни кораба и танкера, а най-малко 30 моряци са загинали или изчезнали.

На 19 октомври председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов съобщи, че шест кораба вече са отказали да влязат в българските пристанища заради опасността, което поставя под риск износа на над 5 млн. тона пшеница.

Министърът все пак посочи, че става дума за износ на около 5 млн. тона зърно, чието превозване с камиони създава сериозни логистични затруднения:

„Говорим за 5 милиона тона. Това е индустрия. Сега обаче да направим една проста сметка. Едни 5 милиона тона, като ги разделиш на камиони по 22 тона, за колко камиона става на въпрос? Тук говорим за десетки хиляди камиони, които, при една липсваща магистрала, си представяте по какъв начин затрудняват пътя.“

За облекчаване на транспорта държавата проверявала железопътните гари, разполагащи с кантари, с намерението да възстанови използването на железопътния транспорт за превоз на зърно към Варна.

Абровски съобщи и за държавна помощ за земеделските производители, включително компенсации за поскъпването на горивата и торовете. Той уточни, че подпомагането за горивата е насочено към производството на полето, а не към транспортирането на продукцията.

Нов подход към земеделските субсидии

Министърът коментира и промените в подпомагането на земеделските стопани, които вече предизвикаха недоволство в сектора.

По думите му правителството е активирало европейска мярка за подпомагане на производители, претърпели поне 30% загуба на продукция вследствие на неблагоприятни климатични условия през 2025 г.

Абровски обясни, че досега помощите често са били разпределяни без достатъчно отчитане на действителните загуби.

„Проблемът идва от там, че до този момент в България средствата винаги са давани на калпак, на глава, животно, на декар и нашите земеделски производители се свикнали, че независимо дали навсякъде има нужда или някъде конкретно има нужда, трябва да се дава на всички по равно“, заяви той.

Министърът съобщи, че до края на годината на земеделските производители трябва да бъдат изплатени общо 1,7 млрд. евро. За стопаните, които няма да попаднат в обхвата на новата мярка, се предвижда подпомагане по схемата „де минимис“.

Абровски посочи още, че основен приоритет на министерството през следващата година ще бъдат водата и напояването, включително дигитализацията на напоителните канали и тръбопроводи.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.

Ключови думи: