Нека си го кажем право - държавата излъга за намеренията, които е имала по отношение на парите във втория пенсионен стълб или парите в т.нар. частни пенсионни фондове.

Излъга в лицето на председателя на бюджетна комисия, в лицето на финансовия си министър и в лицето на премиера.

Не просто излъга - агресивно излъга, реши, че ако крещи, лъжата ще се смали. Реши, че ако се изкряска, че ако нападне - лъжата ще изчезне. А истината е проста. Държавата има проблем с парите и търси начин да го реши. Да "превземеш" част от парите по втория стълб е глупава - това е думата, "глупава" - но легитимна политика. Тя може и има право да бъде обсъждана и след това отхвърлена.

Няма човек в тази държава, който да има дори най-бегъл досег с финансовите среди, който да не бе наясно още преди месеци, че това е идея, която се обсъжда, предлага се и се обмисля в пълна реалност. Няма журналист, който да не провери тази информация през поне три източника, преди да я коментира.

Така че властта излъга. Доказателствата са налице и могат да бъдат намерени навсякъде. И не е нужно да си политически пристрастен, за да признаеш - този път опозицията си свърши работата. Но така проблемът с глупавата евентуална политика по пенсиите прерасна в проблем на легитимността.

Що е то "държава"?

Предполагам, че можем да се съгласим - дори с най-изявените социалисти в "Прогресивна България" - по следния прост факт: човечеството е в изначален конфликт. Имаме ресурс "А", който е ограничен и аз искам да направя с него "Б", друг да направи с него "В" и т.н. При равни други условия, ние ще се скараме, сбием и убием, за да получим достъп и собственост върху ресурса. Цивилизацията обаче е отхвърлила това варварско решаване на конфликта. Решила е, че ѝ трябва арбитър.

Е, другарю читател, да предположим, че аз и ти се караме за този ресурс. Аз казвам, че ние ще ползваме лостовете на дипломацията, ще говорим и обсъждаме, ще търсим логична и мирна основа, но и че ако все пак не се разберем - решението на кого принадлежи ресурсът ще е мое. Независимо че аз съм страна в конфликта, независимо че е абсурдно, независимо че всички твои инстинкти ти казват, че това е щета за теб. Дори нещо повече - ако нямаме подобен казус до момента и нямаме закон - аз ще напиша закона.

Абсурдно ли е? Абсурдно е. Но аз съм всъщност, другарю читател, модерната държава. Това е тя - крайният, финален съдия на всичко и всички, независимо дали е страна по конфликта или не. За да е този Левиатан дори сме ѝ дали инструмент - монопол над насилието. Не казвам, че имам по-добра идея. Не казвам, че знам с какво да заменя държавата, защото и аз, както ти, знам, че тя може и да помага. Казвам, че изпитвам тотален, атавистичен, практически и логически ужас от факта, че е крайният съдия и че аз ѝ давам правото на всички решения. Точно заради това нейната лъжа е най-страшна, нейната лъжа е най-опасна, нейната лъжа е Лъжата. Защото арбитърът няма друг капитал освен доверието, че казва истината. Над него няма друга истина.

Съдия, който лъже, не е просто лъжец, той прави "играта на държава" невъзможна. Държавата може да се прави на съдия само и единствено, защото ѝ дадохме инструмент, който я прави по-силна от всяка друга организация - монополът над насилието. Този монопол е поносим обаче, единствено докато е съчетан с елементарна правдивост. Без нея остава само насилието. Още по-лошо - излъга правителството, не държавата, но излъга с гласа на държавата.

Обезцени се не думата на правителството, а думата на държавата.

Тази държава те излъга

И проблемът е вече твой. Да беше излъгал един от представителите на властта - с мед да го намажеш. Но те са поне четирима, от най-високо ниво, те са агресивни, използват една и съща лексикална и стилистична стратегия и координиран език. Това вече не е обикновена лъжа, говорим за цялостна конструкция, за архитектура, за предварително нарисувана паралелна вселена, в която истината е приравнена на абсолютната нула.

Второ - архитектурата е притеснителна сама по себе си. Тя крачи първо през коридорите на парламента, на законодателната власт. После прекрачи през тези на Министерския съвет - на изпълнителната власт. Две от трите ни основи на разделението на властите говорят в един и същи тон на откровената лъжа.

Трето - атаката. Лъжата се превърна в безмилостна атака върху кожата на журналисти и опозиция, които я разкриха. Някак изкусно, като че по учебник, местата бяха разменени - виновният стана невинен, невинният стана виновен. Имаме власт, която разполага с пълно, категорично и абсолютно мнозинство и същата тази власт предпочита лъжата пред истината. Истината за нея продължава да бъде проблемът, който й пречи, макар че тази истина е глупава, но легитимна.

Не те ли плаши това? Къде може да спре лъжата? Колко още пъти е била изкривена и ще бъде изкривена истината? Ако нямаш причина да лъжеш, значи говорим за навик. Навикнала да лъже власт е власт, която ще продължи да го прави.

А истината изглежда проста - наречи истината лъжа, лъжата истина и отгледай общество, което не вярва на нищо. Общество, което не вярва на нищо, е просто сбор от индивиди, които знаят само едно - "всеки срещу всеки" и никога всички заедно срещу държавата.

---

Текстът на автора и водещ на предаването "Ревизия" Йордан Бързаков е написан специално за Клуб Z.