В началото на април Клуб Z стартира проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание - независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устна или друга публична заявка - в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

В сегашното Народното събрание има шест парламентарни групи, пет от които са в опозиция на управляващата „Прогресивна България“. Но въпреки многобройните критики към кабинета „Радев“ и инициативите на управляващите, опозиционните формации очевидно не успяват да намерят общ език, когато става дума за внасянето на законопроекти.

От 265 законопроекта, регистрирани в 52-рото Народно събрание към 6 ноември, само един е внесен съвместно от депутати от различни парламентарни групи. При това той не е обща инициатива на опозицията, а е подписан и от представители на управляващите.

Това показва преглед на законопроектите в официалния регистър на Народното събрание, направен от Клуб Z. За целите на сравнението са отчетени първоначално внесените законопроекти, подписани от представители на поне две различни парламентарни групи. Не се броят обединените законопроекти, изготвяни впоследствие от парламентарните комисии.

Резултатът е показателен за отношенията между политическите сили в сегашния парламент. Докато „Прогресивна България“ разполага със самостоятелно мнозинство от 131 депутати, останалите формации не демонстрират сътрудничество на равнище общи законодателни инициативи. Това се случва въпреки не малкия брой съвпадения на предизборните обещания между някои от политическите сили.

Единственото изключение – закон за ветеринарномедицинската дейност

Единственият установен съвместен законопроект е внесен на 1 октомври 2026 г. и е за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Той предвижда въвеждане на забрана за умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи.

Под него стоят подписите на 20 народни представители от шестте парламентарни групи – „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС, „Продължаваме Промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), ДПС и „Възраждане“.

ПП и ДБ гласуват сходно, но не внасят общи закони

Особено показателни са отношенията между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.

Двете формации се явяваха заедно на избори и бяха част от обща парламентарна група в предишни народни събрания. В 52-рото НС обаче те се разделиха на две самостоятелни групи.

Въпреки това анализът на поименните гласувания показва, че позициите на депутатите от ПП и ДБ съвпадат най-често в сравнение с останалите парламентарни формации.

Това политическо сходство обаче не се превръща в съвместна законодателна работа. ПП и ДБ нямат нито един законопроект, внесен заедно от техни депутати. Единственото им участие в обща инициатива е в проекта за ветеринарномедицинската дейност, подписан и от останалите парламентарни групи.

Липсата на общи инициативи не означава непременно липса на съгласие по конкретни политики. Но показва, че сходните позиции при гласуване не са достатъчни, за да доведат до съвместно разработване и внасяне на законодателни предложения.

Еднопартийна власт срещу разединена опозиция

Политическата ситуация е необичайна за последните десетилетия. След поредица от коалиционни правителства, сложни парламентарни договорености и краткотрайни управления България отново има кабинет, зад който стои една политическа формация със собствено мнозинство.

На изборите на 19 април 2026 г. „Прогресивна България“ на Румен Радев спечели 131 депутатски места. На 8 май парламентът избра Радев за министър-председател. Така за първи път от близо три десетилетия страната има управление с толкова отчетлива концентрация на парламентарната власт в една формация.

Това означава, че управляващите не се нуждаят от коалиционни партньори, за да прокарват закони. Те могат да разчитат на собствените си депутати, стига да запазят дисциплината в парламентарната група.

За опозицията ситуацията е обратната. Никоя от петте формации няма достатъчно гласове, за да наложи самостоятелно законодателни промени. Сътрудничеството между тях би било начин поне да предлагат общи решения и да демонстрират алтернатива на управлението.

Данните за внесените законопроекти обаче не показват подобно сближаване.

Дори парламентите без правителство са били по-единни

Сравнението с предишните народни събрания прави сегашната ситуация още по-необичайна.

В 48-ото Народно събрание, което работи от октомври 2022 г. до февруари 2023 г. и така и не успя да излъчи редовно правителство, прегледът на 216 записа в парламентарния регистър установява 12 първоначално съвместно внесени законопроекта.

Тогава ПП и ДБ също бяха отделни парламентарни групи и имаха общи инициативи. Но сътрудничеството не се ограничаваше само до тях.

Имаше и инициативи, обединяващи депутати от три или четири различни парламентарни групи – например в областта на образованието, здравеопазването и обществените поръчки.

С други думи, дори в парламент, който не успя да състави правителство, депутатите намираха повече поводи за съвместна законодателна работа, отколкото в сегашното Народно събрание.

Подобна картина се наблюдава и в 50-ото НС, което заседава от юни до ноември 2024 г. и също не излъчи редовен кабинет. В проверените 127 записа бяха установени най-малко три съвместни законодателни инициативи на депутати от различни парламентарни групи.

Това са сравнително кратки парламенти, работили в условията на остро политическо противопоставяне. И все пак дори в тях съвместните законопроекти са повече, отколкото в настоящото Народно събрание.

При коалиционните правителства общите инициативи са по-обясними

Различна е ситуацията в 49-ото Народно събрание, избрано през април 2023 г. То излъчи правителството на Николай Денков с подкрепата на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС.

Макар отношенията между двете формации да бяха белязани от постоянни конфликти, управлението изискваше съгласуване на законодателни предложения и общи решения. Затова наличието на съвместни инициативи между депутати от различни парламентарни групи в този период е по-лесно обяснимо.

В 51-вото Народно събрание също имаше коалиционно управление. Тогава начело на правителството бе Росен Желязков. Коалиционните партньори, естествено, имаха множество общи законопроекти.

Общото гласуване не е обща политика

Разбира се, броят на съвместно внесените законопроекти не е единственият измерител за парламентарно сътрудничество. Депутатите могат да подкрепят предложения на други групи, да участват в общи поправки между първо и второ четене или да постигат съгласие в парламентарните комисии.

Но подписите под един законопроект имат различно значение. Те показват, че представителите на различни политически сили са успели предварително да се договорят за общ текст и да поемат публична отговорност за него.

Именно такова сътрудничество почти напълно отсъства в 52-рото Народно събрание.

Шест месеца след началото на работата му управляващата „Прогресивна България“ продължава да разполага със самостоятелно парламентарно мнозинство, а опозицията остава разделена не само политически, но и на равнище законодателни инициативи.

Парадоксът е, че единственият законопроект, който е успял да обедини различни парламентарни групи, е подписан от всички – включително от управляващите. А опозицията не е успяла да внесе дори един собствен общ законопроект.

Дали тази тенденция ще продължи - предстои да видим.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.