Народното събрание прие единодушно на първо четене проекта за нов Закон за българския език, внесен от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и група депутати. Всички участвали в гласуването 153 народни представители подкрепиха текста, а ДПС не участваха в гласуването.

Това е рядък случай на пълно съгласие по законопроект, който тепърва може да се окаже проблемен. Зад безспорната заявка за защита на българския език и кирилицата проектът оставя няколко важни въпроса без ясен отговор: ще важи ли задължението за български език само за институциите или и за частни надписи в публичното пространство; какво точно означава "българска форма на кирилицата" като техническо изискване; може ли преводът на чужд език да бъде заменен с транслитерация; кой ще контролира закона; и какви санкции изобщо ще има.

Затова депутатите приеха максималния триседмичен срок за предложения преди второ четене. Ако проектът не бъде прецизиран, има риск да произведе не само езикова политика, а и правни недоразумения.

"Ministerstvo na obrazovanieto i naukata"

Много граждани забелязаха вече, че неясните текстове могат да доведат до това вместо на обществена сграда да пише "Ministry of Interior" или пък "Ministry of Education and Science", може да се стигне до вариант "Ministerstvo na vatreshnite raboti" или пък "Ministerstvo na obrazovanieto i naukata". Тоест не превод на английски, а българско наименование, изписано с латински букви. Това не означава, че законът задължително ще доведе до официална "шльокавица", но рискът е налице.

Проектът стъпва върху тезата на вносителите, че в България има над сто закона, които по един или друг начин засягат употребата на официалния език, но няма обща рамка за държавната езикова политика. Затова новият закон трябва да уреди използването на българския книжовен език от държавните и местните органи, администрацията, образованието, здравеопазването, медиите, публичното пространство и електронната среда.

Вносителите изрично записват, че законът не се отнася до личната и неофициалната комуникация. Записано е и че специалните закони запазват действието си.

Първият важен текст е чл. 4. Той задължава държавните и местните органи и публичноправните организации да използват български книжовен език. Това не е революция - администрацията и сега работи на български.

Следващата алинея обаче казва, че надписите и текстовете върху информационни табели, съобщения и означения в публичното пространство също се изписват на български книжовен език.

Тук идва проблемът. Не е напълно ясно дали това задължение се отнася само до държавните и общинските институции, или до всички надписи в публичното пространство. Разликата е съществена. В единия случай законът урежда езика на администрацията. В другия може да засегне частни магазини, събития, рекламни кампании, сдружения и търговски обекти.

Самият проект допуска чужди езици при търговска и туристическа дейност, както и за рекламни, образователни, научни, културни и развлекателни цели.

Така се получава особен парадокс - общото правило изглежда много широко, но изключенията също са толкова широки, че не е напълно ясно какъв практически обхват остава.

По отношение на съда, администрацията и образованието законопроектът основно повтаря вече действащи правила. Гражданският процесуален кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс и Административнопроцесуалният кодекс вече определят българския като език на производствата и гарантират превод за хората, които не го владеят. Законът за предучилищното и училищното образование също урежда българския като официален език в системата.

Българската кирилица в Unicode?

По-спорна е частта за "българската форма на кирилицата" в електронната среда. Проектът предвижда държавен стандарт, подкрепа за шрифтове, софтуер и цифрови решения, както и "кодиране и включване" на символите от българската форма на кирилицата в международните графични стандарти.

Тук текстът навлиза в техническа материя. При кирилицата българският, руският и други езици в голяма степен използват едни и същи Unicode знаци. Разликата често не е в самия знак, а в начина, по който той изглежда - т.нар. глиф. Българската типографска форма обикновено се решава чрез шрифта и езиковата локализация, а не чрез нови символи.

Затова тази част има нужда от експертна редакция. Ако целта е държавата да насърчава употребата на качествени шрифтове с българска кирилска форма, това може да се запише ясно. Ако целта е да се въвеждат нови технически изисквания, те трябва да бъдат много по-прецизни.

Чл. 15 позволява да се определят национални изисквания към техническите и програмните параметри на електронни и мобилни устройства, пускани на българския пазар. Проектът казва, че това трябва да е съобразено с правото на ЕС, но не уточнява какво точно би било задължително - клавиатурна подредба, менюта на български, шрифтове, локализация или друго.

Санкциите също са неясни. Проектът обявява нарушенията за административни, но не посочва конкретни глоби, отговорни лица и контролни органи. Вместо това препраща към специални закони и бъдещ правилник на Министерския съвет.

Така законът заявява, че ще има нарушения, но не казва достатъчно ясно какво точно ще се наказва, кой ще го наказва и с колко.

Предвижда се и Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. В него ще участват директорът на Института за български език при БАН, университетски преподаватели, учители, представители на културните институции и експерти. Съветът ще изготвя доклади, ще предлага политики и ще дава становища, но решенията му ще са препоръчителни.

Не е ясно доколко новият орган ще добавя нещо към работата на Института за български език, МОН и Министерството на културата. Прави впечатление и че не е предвидено ясно участие на специалисти по информационни технологии, стандартизация и типография, въпреки че електронната среда е една от най-амбициозните части на проекта.

А как го правят другите?

В мотивите си от "Възраждане" посочват Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша като примери за държави със специална езикова регулация. Действително всички те имат подобни правила, но моделите не са еднакви.

Франция - законът "Тубон" изисква френски език при публичните услуги, информацията за стоки и услуги, рекламата и обществените надписи. В редица случаи чужд език може да присъства заедно с френския.

Литва - има Закон за държавния език. Литовският е задължителен за администрацията, публичните услуги и обществените надписи, а при международни прояви законът предвижда изрични изключения. Има и специална Държавна езикова инспекция.

Латвия - регулацията е една от по-детайлните. Латвийският е задължителен за държавата и в редица дейности от обществен интерес, но законът изрично казва, че частната комуникация не се регулира. Намесата при частни компании трябва да бъде пропорционална на защитавания обществен интерес.

Естония - Законът за езика подробно разделя официалната от останалата публична комуникация. Естонският е задължителен в администрацията, но законът урежда и конкретни случаи за използване на други езици. Съществува и ясна дефиниция какво означава официална употреба на езика.

Полша - законът защитава полския основно при изпълнението на публични функции, трудовите отношения и отношенията с потребителите. Особено подробно са уредени договорите, инструкциите, гаранциите и информацията за стоки. За конкретни нарушения законът предвижда и конкретна глоба.

Накратко - чуждите закони невинаги са по-либерални - някои от тях са значително по-строги. Но обикновено са по-конкретни: описват кой е задължен, в какви ситуации, какви са изключенията, кой контролира изпълнението и каква е отговорността.