Народното събрание единодушно прие на първо четене проекта за нов Закон за българския език, внесен от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и група депутати. Всички участвали 153-ма депутати гласува "за". 

Очакването при подобна подкрепа е да има много идеи за изменения и допълнения и депутатите логично приеха максималния триседмичен срок за предложения преди второ четене.

Според вносителите от "Възраждане" България има над сто закона, в които по един или друг начин се урежда употребата на официалния език, но липсва обща рамка за държавната езикова политика. Предложеният закон трябва да уреди употребата на българския книжовен език от държавните и местните органи, в администрацията, образованието, здравеопазването, медиите, публичното пространство и електронната среда.

Текстът обявява българския книжовен език за официален език на страната, а графичната му система - за "българската форма на кирилицата". Предвиждат се още държавна политика за популяризирането му, национални програми, специални правила за електронната среда и Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.

Вносителите изрично записват, че законът не трябва да се отнася до личната и неофициалната комуникация и че специалните закони запазват действието си.

Колко далеч стига задължението за български език?

Първият член на закона, който внася реална промяна, е чл. 4, който задължава държавните и местните органи и публичноправните организации да използват български книжовен език.

Следващата алинея постановява, че надписите и текстовете върху информационни табели, съобщения и означения в публичното пространство също се изписват на български книжовен език.

От текста не става достатъчно ясно дали това изискване се отнася само за държавните институции или изобщо за надписите в публичното пространство. Разликата е съществена. В единия случай законът регулира езика на администрацията. В другия може да засегне частни магазини, събития, сдружения, рекламни материали и други форми на частна комуникация.

Самият проект допуска чужди езици при търговска и туристическа дейност, както и за рекламни, образователни, научни, културни и развлекателни цели.

Така се получава особен парадокс - общото правило изглежда много широко, но изключенията също са толкова широки, че не е напълно ясно какъв практически обхват остава.

Съд, администрация и образование - основно вече уредени

Проектът предвижда задължително използване на български език в правораздаването, администрацията и образованието.

Тези принципи обаче вече са закрепени в действащото право. Гражданският процесуален кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс и Административнопроцесуалният кодекс определят българския като език на производствата, като едновременно гарантират превод за хората, които не го владеят. Законът за предучилищното и училищното образование също определя българския за официален език в системата и урежда изключенията за обучение на чужд език.

И международните прояви не изглеждат като сериозен спорен казус, тъй като проектът едновременно допуска употребата на чужди езици при научни, образователни, културни и развлекателни събития.

По-важният въпрос е публичното пространство

Чл. 4 предвижда надписите и текстовете върху информационни табели, съобщения, сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица да бъдат на български книжовен език.

Тук текстът може да бъде доуточнен, защото не е напълно ясно дали правилото обхваща само публичните институции или всички надписи в публичното пространство.

В същото време проектът съдържа широки изключения за търговия, туризъм, реклама, образование, наука, култура и развлечения, което значително стеснява обхвата му.

Най-необичайната част е "българската кирилица" в електронната среда

Проектът предвижда държавен стандарт за "българската форма на кирилицата", както и подкрепа за шрифтове, софтуер и цифрови решения.

По-спорна е формулировката за "кодиране и включване на символите от българската форма на кирилицата в международните графични стандарти и системи".

Unicode е международен стандарт, който задава уникален код на всеки текстов знак, така че той да се разпознава еднакво от различни операционни системи, браузъри и програми. При кирилицата българският, руският и другите езици в голяма степен използват едни и същи Unicode знаци - например буквата "а" е един и същ символ като код, независимо дали текстът е на български или руски. Разликата често е не в самия знак, а в начина, по който той се изобразява - т.нар. глиф. Българската типографска форма на някои малки кирилски букви изглежда различно от руската, но това обикновено се решава чрез шрифта и езиковата локализация, а не чрез създаване на нови Unicode символи.

Нови изисквания за кирилицата в телефоните и компютрите

Чл. 15 позволява да се определят национални изисквания към техническите и програмните параметри на електронни и мобилни устройства, пускани на българския пазар.

Това може да се превърне в техническо изискване към стоки на общия европейски пазар. Проектът изрично казва, че подобни правила трябва да са съобразени с правото на ЕС, но не уточнява какво точно би било задължително за производителите и вносителите.

Тук ще е необходимо значително по-прецизно формулиране между първото и второто четене.

Санкции има като идея, но не и като конкретика

Най-голяма законодателна дупка е по отношение на нарушението на закона. Проектът ги обявява административни нарушения, но не определя конкретни глоби, не посочва ясно кой ще носи отговорност и в кои случаи, нито какъв ще бъде размерът на санкцията. Вместо това препраща към специалните закони и към бъдещ правилник на Министерския съвет.

Ако дадено нарушение вече е санкционирано в специален закон, новият текст не добавя нищо. Ако не е - проектът не създава самостоятелен и достатъчно ясен санкционен режим.

Нов съвет, но без ясна цел

Проектът създава и Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. В него трябва да участват директорът на Института за български език при БАН, университетски преподаватели, учители, представители на културните институции и експерти.

Любопитното е, че в състава му няма представителство на специалисти по информационни технологии, стандартизация или типография, въпреки че именно кирилицата в цифровата среда е сред най-амбициозно регулираните части на проекта.

Той ще изготвя доклади, ще предлага политики и ще дава становища по езиковата норма. Решенията му ще са препоръчителни и няма да има контролни или санкционни функции. Не става ясно доколко новият съвет ще добавя нещо към работата на Института за български език, Министерството на образованието и Министерството на културата.

А как го правят другите?

В мотивите си от "Възраждане" посочват Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша като примери за държави със специална езикова регулация. Действително всички те имат подобни правила, но моделите не са еднакви.

Франция - законът "Тубон" изисква френски език при публичните услуги, информацията за стоки и услуги, рекламата и обществените надписи. В редица случаи чужд език може да присъства заедно с френския.

Литва - има Закон за държавния език. Литовският е задължителен за администрацията, публичните услуги и обществените надписи, а при международни прояви законът предвижда изрични изключения. Има и специална Държавна езикова инспекция.

Латвия - регулацията е една от по-детайлните. Латвийският е задължителен за държавата и в редица дейности от обществен интерес, но законът изрично казва, че частната комуникация не се регулира. Намесата при частни компании трябва да бъде пропорционална на защитавания обществен интерес.

Естония - Законът за езика подробно разделя официалната от останалата публична комуникация. Естонският е задължителен в администрацията, но законът урежда и конкретни случаи за използване на други езици. Съществува и ясна дефиниция какво означава официална употреба на езика.

Полша - законът защитава полския основно при изпълнението на публични функции, трудовите отношения и отношенията с потребителите. Особено подробно са уредени договорите, инструкциите, гаранциите и информацията за стоки. За конкретни нарушения законът предвижда и конкретна глоба.

Накратко - чуждите закони невинаги са по-либерални - някои от тях са значително по-строги. Но обикновено са по-конкретни: описват кой е задължен, в какви ситуации, какви са изключенията, кой контролира изпълнението и каква е отговорността.