Европейците ще участват в следващия кръг от преговорите за прекратяване на войната между Русия и Украйна, обяви украинският президент Володимир Зеленски след среща с американските пратеници, в Дъблин, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

„Не можем да сключим това споразумение между Москва и Киев, без европейците да седнат на масата за преговори“, съгласи се Джаред Къшнър, един от двамата специални пратеници на Доналд Тръмп, който заедно с другия специален пратеник – Стив Уиткоф, разговаря с украинския лидер.

Преди това двамата емисари проведоха среща с руския президент Владимир Путин в Москва. 

„Решихме да работим по програма, която да обхваща различни възможности за деескалация и някаква форма на прекратяване на огъня... Надявам се, че ще имаме такава програма. Да, това е важно“, каза Зеленски.

Вчера Уиткоф обяви, че скоро ще се проведе нов кръг от преговори с участието на европейски представители. Съобщението дойде след срещата му с руския президент Владимир Путин в Москва.

Европейците отдавна настояват да бъдат включени във всички дискусии, като изтъкват, че уреждането на конфликта в Украйна засяга сигурността на целия континент. Досега обаче Москва не допускаше европейците до преговорите между Русия и Украйна. Според Къшнър сега този въпрос може да бъде уреден и Москва да се съгласи на европейците да присъстват на преговорите, отбелязва Франс прес.

Това съобщение обаче допълнително засилва натиска върху европейските държави, които от месеци не успяват да постигнат съгласие относно това кой да бъде техен представител за тези преговори.

По време на посещението си в Кремъл вчера Владимир Путин заяви, че ще остане непреклонен в максималистичните си искания за прекратяване на конфликта в Украйна, като същевременно предложи временно примирие в ключов град на фронтовата линия. Москва настоява преговорите да се съсредоточат преди всичко върху широкия въпрос за сигурността в Европа. Киев и европейските му съюзници се противопоставят на преразпределянето на сферите на влияние между Вашингтон, Москва и Пекин и настояват преговорите първо да доведат до прекратяване на конфликта в Украйна.

Зеленски заяви в сряда, при пристигането си в Дъблин за участие в европейската среща на върха, че може да се отвори „прозорец на възможностите“ за постигане на прекратяване на огъня преди 2027 г.

Руският президент обаче повтори вчера пред американските пратеници исканията на Русия относно териториите, за чието присъединяване Москва претендира, и отново заяви, че всяко разполагане на чуждестранни войски в Украйна би означавало „продължаване на войната“.

По време на продължителен разговор с пратениците на Доналд Тръмп, излъчен по руската телевизия, Владимир Путин отхвърли всякаква възможност за създаване на „сиви зони“ или демилитаризирани зони около фронтовата линия.

В момента Русия контролира малко над 19% от територията на Украйна. От 2022 г. Москва претендира за анексирането на четири украински области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, без да контролира изцяло нито една от тях. Тези анексии не са признати от Киев и международната общност.

Руският президент определи като „абсолютно неприемлива“ и възможността за разполагане на чуждестранни войски в Украйна – мярка, за която Киев настоява като гаранция за сигурност срещу възобновяване на конфликта.

Вчера Путин предложи и провеждането на „хуманитарна“ операция в украинския град Константиновка, който се намира в центъра на бойните действия в Донецка област, в Източна Украйна.

По време на двудневните преки разговори в Абу Даби във вторник и сряда – първите от повече от осем месеца насам – Русия и Украйна се договориха за нова мащабна размяна на военнопленници, чийто точен брой все още предстои да бъде уточнен. Снощи Зеленски заяви, че това ще бъде най-голямата размяна от началото на войната.

Най-мащабната размяна на военнопленници

Къшнър заяви, че САЩ работят за осъществяването на „най-мащабната размяна на военнопленници“ от началото на войната между Русия и Украйна, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Той  потвърди, че Русия и Украйна са се съгласили следващият кръг от преговорите да бъде разширен с участието на европейски държави.

Къшнър изрази и надежда, че дневният ред на следващите преговори ще включва усилия за постигане на прекратяване на огъня и намаляване на напрежението в конфликта.

„Работим и за осъществяването на това, което би било най-мащабната размяна на военнопленници от началото на войната, с потенциалната възможност хиляди хора да се съберат отново със семействата си“, написа Къшнър в социалната мрежа Екс, без да предоставя подробности за договореностите.

Разширяването на следващия кръг от преговорите с участието на европейски партньори ще позволи да бъдат обсъдени „по-широките въпроси, свързани със следвоенната архитектура на сигурността в Европа, наред с териториалните спорове между Украйна и Русия“, заяви Къшнър.

Мелони продължава да настоява за един европейски преговарящ

Има твърде много формати за преговори относно Украйна и няма особено значение дали Италия участва в тях като преговаряща страна или не, заяви вчера италианската министър-председателка Джорджа Мелони, която участва в срещата на Европейската политическа общност в Дъблин.

„Италия винаги е участвала във всеки формат, в който е било поискано нашето участие“, заяви Мелони в кулоарите на срещата на върха на ЕПО. 

„Участвали сме във всеки формат и продължаваме да го правим с ясното намерение да допринесем положително за процеса. Фактът обаче, че Италия може да участва или да не участва в даден формат, не променя оценката ми, че по този въпрос просто съществуват твърде много различни формати“, каза Мелони, цитирана от италианската агенция АНСА.

Миналия месец британският вестник „Дейли Телеграф“ съобщи, че тя е сред петима кандидати, разглеждани за позицията на преговарящ от името на ЕС с Русия относно прекратяване на войната в Украйна. Според британското издание останалите кандидати в краткия списък са финландският президент Александър Стуб, норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, чешкият президент Петър Павел и датският премиер Мете Фредериксен. По информация на изданието Германия и Франция са против кандидатурата на Мелони.

В Дъблин Мелони заяви, че няма възражения председателят на Европейския съвет Антонио Коща да бъде преговарящ, но остава нерешен въпросът  как ще бъдат представени в преговорите европейските държави, които не членуват в ЕС. 

„Нямам никакви възражения (относно Коща). Разбира се, остава въпросът как ще бъдат представени европейските държави, които не са част от ЕС, например Великобритания и Норвегия. Но смятам, че и за това може да бъде намерено решение“, каза Мелони.