Само четири партии са сигурни за европарламента

ГЕРБ и БСП са с почти изравнени позиции, но партията на Бойко Борисов изглежда по-мобилизирана за предстоящия вот.

Кампанията за предстоящите през месец май избори за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари – между ГЕРБ и БСП, между „България без цензура”, АБВ и Реформаторския блок и между „Атака” и НФСБ, предвиждат от „Галъп“.

Социологическата агенция представи днес последното си актуално изследване, проведено между 7 и 13 март сред 1007 пълнолетни българи.

На въпрос с шоу карта, т.е. с предварително зададени имена на партии и коалиции, от „Галъп“ получават следните резултати за евроизборите: ГЕРБ – 20,7% (17,7% през февруари), БСП 19,5% (18,9% преди месец), ДПС 6%(6,7% през февруари), „България без цензура“ 5% (6,1% в предишното изследване). Големи спадове има при АБВ от 6% на 3% през март. Реформаторите също все повече губят набраната около протестите инерция и сега взимат 3,1% при 4,6 на сто миналия месец. Леко покачване има при „Атака“ от 1,6% на 2,5%. В тези граници се движи и Националният фронт за спасение на България (1,9%). Припомняме, че прагът за европейските избори е 6 %.

Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция, коментират от „Галъп“. Явно е отминало мобилизиращото действие на протестите върху електората на БСП. Негативно на стягането на червените редици се отразява все повече и присъствието на АБВ. Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в която БСП заради позицията си губи влияние сред прорусконастроените си привърженици.   

Все пак ако се отчитат сумарно резултатите, правителствените сили – БСП и ДПС, срещу опозиционнити - ГЕРБ и реформатори, резултатът остава в полза на първите, отчитат социолозите.

Според „Галъп“ европейските избори през май се очертават като спор на интерпретации за това коя от двете страни е взела надмощие и коя партия в кой от лагерите трябва да бъде броена – „за” или „против” кабинета „Орешарски”. 

Въпросът за вота показва, че с около и над 3% шансовете на Реформаторския блок и на АБВ да имат евродепутати не са безспорни, а напротив - намаляват. Наскоро Георги Първанов предрече около 250 хил. гласа за формацията си или около 2-ма евродепутати. Социологът Цветозар Томов на последното Национално събране на ДСБ заяви, че вижда около 10% подкрепа за реформаторите. Изследването на „Галъп“ обаче не подкрепя подобни прогнози. „Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива. От това ще пострадат по-малките играчи – АБВ и реформаторите“, смятат от социологическата агенция.  

По-особен е случаят с „България без цензура”. Тя се установява на нива от около 5%. Така коалицията около Бареков към настоящия момент има повече шансове за присъствие в европарламента в сравнение с АБВ и реформаторите.

Състезанието между „Атака” и Националния фронт за спасение на България се очертава пълно с неизвестни.

Реалната избирателна активност на евровота се очаква да бъде между 2,5 и 3 милиона души.

 От „Галъп“ са задали и традиционният въпрос „Ако парламентарните избори бяха днес…“. Резултатите почти изцяло повтарят тези за евровота. ГЕРБ взема 19,9%, БСП-19%, ДПС-6%, „България без цензура“- 4,9%, реформаторите – 3,6%, АБВ-1,8%, а „Атака“- 2,5%.

Институциите - никакъв респект

Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на известен спад на доверието в правителството (23% доверие и 70% недоверие). Ако той се потвърди и в следващия месец, ще имаме основание да говорим за нов, по-неблагоприятен етап за публичния образ на правителството. Това се подчертава и от обобщаващата се картина в отговора на традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл”: „Според Вас, като цяло, накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?” През този месец делът на отговорите „към по-добро” е слязъл до 13%.

Личният рейтинг на политиците също е с отрицателни стойности. Няма личност, при която доверието да надвишава недоверието. В най-добри позиции традиционно са еврокомисарката Кристалина Георгиева, одобряват я 44%, кметицата на София Йорданка Фандъкова с 41 на сто одобрение. Президентът Росен Плевнелиев събира 33% доверие, или го харесват една трета от българите. 24 на сто е одобрението за премиера Пламен Орешарски. 

 Българите са готови на референдуми до дупка

Българите харесват идеята за референдуми, но когато дойде до реално гласуване не са така активни.

Изследването на „Галъп“ показва, че българите биха гласували охотно на референдум с въпросите, формулирани от президента Росен Плевнелиев. 49 на сто или всеки втори отговаря положително на въпрос дали би участвал в подобно допитване, което включва трите въпроса за електронното гласуване, мажоритарния вот и задължително гласуване. 30% са негативно настроени към подобен референдум, една пета – нямат мнение по темата.

Над половината от анкетираните – 54%, са съгласни да се провеждат референдуми заедно с всички избори. Подобна идея лансира неотдавна в обръщението си пред парламента Плевнелиев. Все пак остава доста голям процентът на онези, които нямат мнение – 30 на сто.

От „Галъп“ са тествали какви биха резултатите от допитване „Плевнелиев“. Оказва се, че и трите въпроса получават преобладаващо положителни отговори. Най-силна е подкрепата за мажоритерен елемент във вота. Две трети искат са по-голямо личностно присъствие в листата, само 9% са отрицателно настроени. Задължителното гласуване  не се приема толкова безрезервно, но все пак 47% биха го подкрепили. Против ще гласуват 31 на сто.

„Не за първи път „Галъп интернешънъл” установява високи нива на принципно одобрение за такъв тип идеи – за последно те бяха тествани по време на миналогодишните протести. Коректността изисква да се отбележи, че това са фонови нагласи, които са повече на мнения по принцип, и са далече от всякаква роля на прогноза. Във въпросите си към интервюираните попитахме за самите теми на референдума, а не намесвахме президентската институция – за да получим (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента“, застраховат се от агенцията. Социолозите припомнят, че в изследванията са регистрирали и високи нива на готовност да се гласува на референдум за ядрената енергетика. На практика активността обаче се оказа изключително ниска.

Украйна - една мръсна приказка

Отношението към събитията в Украйна и начина, по който те се съотнасят към връзката на България с Русия се различава от официалната държавна позиция. 30 на сто подкрепят обръщането на Украйна към Запада. Почти толкова – 27 на сто обаче смятат, че Киев трябва по-сериозно да се сближава с Русия и да не мърда далеч от прегръдката на Москва. Най-големият процент са хората без мнение, за който най-актуалната световна политическа криза е без значение. Над половината от анкетираните обаче са мрачно настроени за крайния изход. Според 57 на сто като цяло събитията ще се отразят зле на Украйна, оптимисти по въпроса са само 12% от хората.