Стилиян Петров се завърна в България след 3 и половина години и бе посрещнат като герой и стар приятел от журналистите на пресконференция в една от залите на националния стадион. Победилият рака бивш капитан на националния тим е посланик на европейското първенство за юноши до 17 г. (6-22 май), на което сме домакини. Той ще присъства на откриването в сряда на стадион "Берое" в Стара Загора.

Стенли получи награди, които е трябвало да вземе още като играч, но по една или друга причина това не се е случило досега - плакети от БФС и УЕФА, почетна шапка по случай изиграването на 100 и повече мачове в националния... Той се разписа на фланелка със стария си номер 19, която ще бъде разиграна на търг по време на европейското, а парите ще отидат за благотворителна кауза. В 19-ата минута на брифинга пък журналистите почнаха да ръкопляскат така, както феновете на "Вила" го правиха мачове наред в знак на подкрепа в битката с левкемията.

Огромна част от пресконференцията мина под този знак - Стилиян разказа надължи и широко за битката на своя живот. Досега той не бе говорил пред голям брой български медии за заболяването и вече щастливия край.

За болестта и за ролята на посланик

"Много се радвам да бъда тук, днес, след три години отсъствие. Искам да благодаря на всички медии и целия български народ за подкрепата по време на тези три години и половина. Това бе доста тежък период за мен и моето семейство", започна Петров.

"Когато получих диагнозата левкемия, все още не знаех дали ще имам възможност отново някога да се прибера в България. След 3 и половина години съм тук и с голяма усмивка. Радостен съм, че съм тук. Исках и по-рано да се върна, но не ми се разрешаваше да пътувам. Радвам се, че съм избран за лице на "Евро 2015". Това първенство е важно за момчетата - това е една важна стъпка за тях. За мен е чест да съм посланик на тази надпревара. Искам всички участници да си тръгнат от нашата държава с позитивни мнения. Дано нашите момчета осъзнават каква възможност им се предоставя. Играят в България пред собствена публика", каза Петров за предстоящото европейско.

"Подкрепата, която усетих бе от цял свят. Най-важно за мен бе, че съпругата ми бе до мен 24 часа. Тя остави децата на бабите и се грижи за мен. Задачата бе аз да оцелея, разкри Петров. - Понякога със седмици не успявах да видя децата си. Това беше най-тежкото време за мен. Щастлив съм, че имам такава съпруга. Тя остави всичко на заден план. Когато минаваш през такава битка, много неща ти минават през главата. Живеех ден за ден. Всеки ден ми се слагаха по 3-4 химии, даваха ми се различни хапчета. Спал съм със седмици и дори месеци. Нямах мисъл, че няма да се справя."

"Най-трудният момент бе, когато ми казаха, че със сигурност съм болен от левкемия. Съпругата ми избухна в сълзи, двамата лекари гледаха в земята. Чувствах се много самотен. Казаха, че трябва бързо да започна лечение, защото болестта е в остра форма. Не сме крили нищо от децата, казахме им веднага. Те го приеха добре. Имам златни деца. Имаше моменти, когато имаха лека настинка и можех да ги видя само през вратата на болницата. Това беше най-тежкото.

Промени ме много. Оценявам малките детайли в живота - събуждането, целувката на жена ми, да заведа децата на кино... Това е най-важното. В такъв момент оценяваш какво може да загубиш. Не ти остава нищо друго, освен да се бориш. Или печелиш битката, или губиш. Шансовете ми бяха 50:50. Моментите с моето семейство са най-важните. С нетърпение очаквам прибирането ми в Монтана. Това обаче ще стане през лятото, когато децата свършат с училището и бъдат с нас", каза Петров.

За живота

"През последната година започнах да тренирам повече. Качих 39 килограма по време на лечението, което не е много приятно, особено когато цял живот си бил физически добре подготвен, сподели Стан. - Опитвам се да се върна поне малко към предишната форма. Това не е лесно, защото стероидите и химиотерапията още ми влияят. След 6 месеца може да има някаква разлика. Денят ми преминава със семейството. Играя футбол във време, което на мен ми е удобно. Първенството, в което взимам участие е за футболисти над 35 години. Забавлявам се."

Петров наистина се радва на живота и призна, че още не мисли за работа. Той заема нещо като треньорска позиция в "Астън Вила", която почти не го ангажира, а му позволява да хори на стадиона и в клубната база, когато си поиска.

"Мисля, че не съм готов още за работа. В момента поемам пост в "Астън Вила", който зависи от мен. Ходя на работа, когато имам време. Поел съм доста ангажименти. Искам да работя, но знам, че още не съм готов. За да работя от 9 до 17 часа трябва много енергия, особено във футбола, а аз не съм готов."

За фондацията

"Сега съм се концентрирал върху фондацията, която направихме с моята съпруга. В момента спонсорираме изследване, което е на път да открие лек срещу рака. Това ще замести химията и ще се възприема доста по-добре от организма. Прават се тестове с хора, много сме близо, разкри може би най-важното Стилиян. - Също така фондацията подкрепя семейства, които пътуват за лечение навсякъде по света. Най-вече става въпрос за деца. Помагаме на деца, поемаме грижата за тях. Също така набираме пари за болница, която е в Англия и лекува само деца. Надявам се скоро да помогнем и на онкологичните болници в България. Това е следващата стъпка."

За футбола

"Защо получих такава подкрепа от цял свят? Наистина беше много приятно и трогателно. Може би не съм имал блестяща кариера като някои други футболисти, но имах респектираща кариера, която хората оценяват. Винаги съм давал максимума от себе си. Винаги съм бил честен на терена и извън него и вероятно в един момент това беше оценено. Вярвам, че това, което съм направил е оценено по този начин. Все пак прекарах по 7 години в "Селтик" и "Астън Вила", каза един от уважаваните футболисти на Острова.

За ЦСКА, "Левски", "Лудогорец" и националния тим

"Имах разговори с хора от ЦСКА по време на кампанията с акциите. Бях много заинтересуван и исках повече информация. Но такава не получих и не пожелах да предприема действия. Говорих със Стойчо Младенов, когато беше треньор. Той направи доста за отбора. Но на следващо ниво не получих информация. Не, не съм водил разговори с ЦСКА за евентуален бенефис в България, но сега водя преговори с БФС за благотворителен мач, всичко е на ранен етап", разкри още нещо Петров.

"ЦСКА и "Левски" трябва да си вземат поуки от някои грешки, които допуснаха. България е разделена на ЦСКА и "Левски", българският футбол не може без тях, надявам се да се върнат на предишното ниво. В последните години "Лудогорец" израсна много и това, което постигна в Шампионската лига, е реклама за нашия футбол."

"Националният отбор ми е голяма болка. Гледам всички мачове и продължавам да подкрепям момчетата, винаги ще ги подкрепям. Радващо е, че БФС заложи на млад български треняьор в лицето на Ивайло Петев след напускането на Любо Пенев. Срещу Италия направихме добър мач. Трябва увереност. Пречи това, че основни футболисти не играят редовно в клубовете си. Третото място все още е реална цел. Можем да го заемем и да се класираме на това европейско. Защо не?!"

Отне доста време преди Стенли да си тръгне от стадиона. Повече от час след брифинга той дава автографи, не отказа нито една снимка, на всеки обърна внимание по отделно, видя се с приятели... Това бе една изцяло позитивна пресконференция за всички страни, а в днешните времена на родния футбол това е истинска рядкост.