Резултатите идват, екзит половете се потвърждават, и вече става болезнено ясно, че проучванията на общественото мнение бяха печално погрешни. Вместо състезание рамо до рамо между консерваторите и лейбъристите, торите изглежда комфортно отнесоха "Трудовата партия". Още по-изненадващо, много измъчената коалиция между консерваторите и либералдемократите може да си възвърне (малко) мнозинство, въпреки огромния пердах за ЛибДем. И макар победата на консерваторите да е забележителна, това е просто инцидент във фундаменталната трансформация на британската политика, която се разиграва в най-малко четири важни глави.

Разединено кралство

За пръв път в съвременната британска история всяка нация в рамките на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия има различна най-голяма партия. Консерваторите печелят в Англия, Шотландската национална партия в Шотландия, лейбъристите в Уелс, и Демократичната юнионистка партия (DUP) в Северна Ирландия. Иронията е, че това фрагментиране - ако Великобритания беше страна в Източна Европа щяхме да го наричаме балканизация - идва след решителна победа на ЮКИП (UKIP) в изборите за Европейски парламент и  поражение на косъм на шотландския референдум. Точно както Британия изглежда, че държи юздите силно както винаги, след като отхвърли Европа и Шотландия, тя се разделя в собствените си избори.

Лейбъристко бедствие

Фактът, че лейбъристите губят е едно на ръка, но фактът, че лейбъристите губят, след като са опозиция, и то в опозиция на едно неудобно коалиционно правителство срещу два основни противника в добавка, е почти невероятно. Докато политолозите крещят за главата на Ед Милибанд, което е разбираемо, поражението на лейбъристите има много повече структурни причини от липсата на вдъхновяващ лидер. В Западна Европа социалдемократическите партии загубиха повечето от своята традиционна база в бялата работническа класа, която се прехвърли към дяснопопулистки партии или към негласуващите. В същото време те губят своята дългогодишна доминация сред имигрантите, които откриват все повече своето място при дясноцентристките партии (и като цяло имат по-ниска избирателна активност).

Въпреки това, британската Лейбъристка партия не само е един от най-запалените поддръжници на неолибералните политики, тя е и основният глас на децентрализацията в Обединеното кралство. По ирония на съдбата, тази децентрализация може да й се върне тъпкано. Макар да не бе създадена подкрепа от мнозинство за независимост в Шотландия, това даде тласък на Шотландската национална партия, и ги превърна ефективно в Шотландската Лейбъристка партия, т. е. основната лява партия в Шотландия.

Лилава досада

Колкото повече се прибижавахме до общите избори, толкова по-малко чувахме за UKIP. Но това беше само края на дългата повече от година медийна истерия около Найджъл Фараж и партията му. Въпреки факта, че европейските избори бяха почти перфектни второстепенни избори - с коалицията, разделена по въпроса за Европа, самите избори, насрочени една година преди парламентарните и ниска активност като двамата "UKIP депутати" не бяха нищо повече от ребрандирани тори депутати, повечето британски медии и специалисти ентусиазирано се вързаха на "Лилавата революция" на Найджъл Фараж.

В крайна сметка, UKIP се оказа в най-добрия случай една лилава досада. По никакъв начин не е подкопала основния резултат на консерваторите, и е само малко неудобство за лейбъристите, особено в сравнение с Шотландската национална партия. Още повече, с Найджъл Фараж губейки своето място, UKIP ще се окаже без безспорен лидер. Като се има предвид нейната бурна история, дори и под ръководството на Фараж, това сега най-вероятно ще доведе до предателства, вътрешни борби и политическа безмисленост.

Несигурно бъдеще

Дали консерваторите ще създадат правителство на малцинството или мнозинството, и в двата случая ще бъде нестабилно. Основната причина е вътрешна - крайно разделение по въпроса с Европейския съюз. Ако Камерън свика референдум за Брекзит (British Exit - излизането на Острова от ЕС), това ще изнерви и Европа, и Обединеното кралство. Дори мнозинството да гласува за оставане в ЕС, както показват засега проучванията, това може да разкъса консерваторите на части, да даде сили за втори (или трети) път на UKIP, и допълнително да засили желанието за независимост в Шотландия. Ако британците гласуват за Брекзит, това несъмнено ще се базира на мнозинство в Англия, което ще доведе до силен натиск за нов референдум за шотландска независимост, този път може би подкрепен от елита на ЕС. И, в крайна сметка, ако Камерън не спази обещанието си за референдум, той ще последва стъпките на Джон Мейджър и ще бъде унищожен от бунт на задните скамейки в самата Консервативна партия, като едновременно с това спаси UKIP.

Каквото и да се случи в бъдещето, две неща са абсолютно ясни. Първо, британската двупартийна система е мъртва. Коалиционно правителство, дали под формата на мнозинство или малцинство, е новата норма. Това неминуемо ще доведе до подновяване на дебата за избирателната реформа и преминаване към по-пропорционална избирателна система. Второ, британската политика е мъртва. Досега Британската политика винаги е била основно английска политика, но сега английската политика е фундаментално различна не само от тази на Северна Ирландия, но и тази на Шотландия. Уверената левица Шотландска национална партия ще опонира на доминирания от торите и лейбъристите Уестминстър. Ако, разбира се, са все същото разединено кралство и в бъдеще.

Кас Муде е холандски политолог, професор по Публични и международни отношения, ръководител на катедрата в Университета в Джорджия, САЩ. Специалист е и по крайнодесните и радикални европейски партии, има няколко книги по темата в последните години. Можете да го последвате в Туитър на @casmudde.  Статията препечатваме от www.opendemocracy.net.