Министърът на здравеопазването доктор Петър Москов смята, че не е толкова важно кой е имал привилегирован депозит в Корпоративна търговска банка (КТБ), а на кого тя е раздавала необезпечени кредити. Не е прав, ама никак.

Привилегированите депозити в КТБ са точно толкова важни, колкото и лошите кредити, защото те са първата фаза на кражбата – набирането на средствата. Втората фаза е раздаването им на свързани фирми, за които е било ясно, че никога няма да ги върнат.

КТБ е огледало на глупостта и алчността на политическата ни класа (и не само на нея), която е поверила парите си на любимия на всички партии банкер. Оставям настрана въпроса за произхода на тези пари.

Тази глупост и алчност не са знаели партийни граници. Срещу тях не са били имунизирани дори титуловани икономисти и финансисти, архитекти на българския преход, които иначе прекрасно са разбирали какво е пирамида. Смятали са обаче, че могат да избегнат неизбежната съдба на вложителя в нея поради привилегията да са политици, а капиталът да е тяхна клиентела, очакваща законодателни услуги и протекции срещу непазарно надути лихвени проценти по влоговете.

Какво са те, ако не форма на подкуп? КТБ е христоматиен пример за модела “едната мие другата” (докато не се изпокарат). Показателно за зрелостта на демокрацията ни и скоростта на реформата в правосъдието ни е, че още нищо не знаем за тайните на тази банка. Те просто плачат за мисълта на Илия Бешков: “Тайната е мрачната утроба на всяко зло”.

Тази утроба трябва да бъде разпорена. Дори съдържанието ѝ да компрометира голяма част от политическата класа. Криенето на истината не увеличава доверието в партиите, в политиците и в държавата. Точно обратното. Добре е на днешната дата, 19 май, да си припомним до какво е водил пълният крах на доверието в тях. Не само по света, а тук, у нас.

Ако не се е повторило нито веднъж през последните 25 години, то е “по технически причини”, смята историкът на европейските преврати проф. Драгомир Драганов – българската армия има по-малко въоръжена жива сила от ловнорибарския съюз. От замитането на безобразия под българския килим обаче той така се е издул и така вони, че по него вече не може да се стъпва.