Най-грубо казано в европейските клубни турнири има три категории отбори. Първите се наричат грандове – това са големите отбори като Барселона, Байерн, Манчестър Юнайтед, които винаги се целят в трофея. Към втората категория – на отборите от средна европейска класа – спадат тези тимове, които участват редовно в континенталните надпревари, но рядко правят нещо запомнящо се. Например такива отбори са Тотнъм, Рома, Лил, Леверкузен и т.н. Третата група е групата на т.нар. скромни тимове, или – откровено казано - слаби. Това са клубове, за които самото участие е успех. Типични представители на този „вид“ отбори са родните ни клубове, а и като цяло повечето тимове от държавите след 15-20 място в ранглистата на УЕФА. Разбира се, възможно е местене на един клуб от една категория в друга, но това е дълъг процес, не става за един сезон. Пример за такъв преход е славният Милан – клубът с най-много международни трофеи в историята, - който обаче в момента е просто добър отбор, един от многото, но не и гранд. Исторически да, моментно – не.

 Друг пример за подобно придвижване този сезон – но с обратна посока – е Лудогорец. Само за две години от дебютант в А група и Европа разградчани се превърнаха в стойностен отбор.

 Тоест Лудогорец вече е отбор от средна европейска класа.

 С вчерашния успех в Рим шампионите вече имат цели девет победи през кампанията в Европа. А цифрата може да набъбне и още, ако българските орли отстранят италианските. Статистиката не лъже – Лудогорец трупа победа след победа, успехите са категорични, а не измъчени, забелязва се стил на игра, а не типичното за нашите ширини „играем мач за мач“. Отборът има разпознаваем облик, което е особеност на отборите от средна европейска класа.

 Дълги години у нас се говореше за славния еврорейд на Левски през сезон 2005/06. Тогава сините играха четвъртфинал в Лига Европа (по това време Купата на УЕФА) и остраниха по пътя си сериозни съперници като Оксер, Марсилия и Удинезе, отпаднаха трудно от Шалке 04. Следващия сезон влязоха в групите на Шампионската лига след победа и равен срещу Киево в плейофите. След това обаче настъпи срив и Левски започна да трупа гаф след гаф още в първите кръгове на квалификациите срещу... „скиори и трактористи“. Успехите между 2005 и 2006 заблудиха фенове и специалисти, че сините са едва ли не суперотбор. Без съмнение бяха добър и стойностен отбор, но победите идваха с голяма доза късмет, себераздаване, пределна мотивация и пълна мобилизация. Затова и след това лъснаха проблемите срещу наглед по-непретенциозни съперници. С други думи сините нямаха изграден стил. Успехът на Левски бе просто фойерверк, който бързо гръмна, но и бързо угасна. В случая фактите го доказват.

 Ситуацията с Лудогорец е различна. Първо, успехите идват като резултат на правилната политика, водена години наред. Второ, разградчани имат добре балансиран състав, печелят мачовете си със стил, който е граден и който не се мени според противника. Всяка една от победите на Левски преди вече близо десетилетие идваше измъчено и след дефанзивна, скучна за гледане игра. Докато Лудогорец играе без страх, с поглед, вперен във вратата на противника, с нагласа мачът да се спечели, а не да не се загуби. И въпреки това защитата на шампионите е една от най-стабилните в турнира, тоест зелените имат завършен стил на игра, без – така да се каже – пропуквания. Още нещо – Лудогорец играе еднакво силно и у дома, и навън, като дори има повече победи в ЛЕ като гост, отколкото като домакин. Докато Левски разчиташе предимно на домакинските си мачове (едва една победа навън тогава), което е белег на малкия отбор.

 Нека приемем, че Лудогорец отстрани Лацио. Какво следва за разградчани? Почти сигурно двубой с Валенсия, който също взе първия си мач, само че с 2:0 като гост на Динамо Киев. Испанците вече са висока топка за българите, ситуацията е сходна с плейофа за влизане в ШЛ  срещу Базел – 2:4 и 0:2. Но дори и срещу прилепите Лудогорец има своите шансове. Защото кой очакваше, че орлите ще бият два пъти ПСВ Айндховен, ще вземат 16 точки от 18 възможни в групите и ще надиграят Лацио насред „Олимпико“?