На 26 май 1521 г. немският теолог Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.

Лутер е германски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация. Енергичен опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари, той се противопоставя на продавача на индулгенции Йохан Тецел със своите „95 тезиса“ от 1517 г. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 г. и на император Карл V през 1521 г. довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание. Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници. Последователите на учението на Лутер се наричат лутерани.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода и оказва влияние върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици. Химните на Лутер се отразяват на развитието на църковното пеене, а бракът му с Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила.

Към края на живота си Мартин Лутер заема крайно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушаване на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничаване на свободите им. Тези възгледи правят Лутер силно противоречива фигура за мнозина съвременни историци и теолози.

На 31 октомври 1517 г. на вратата на Дворцовата църква във Витенберг Лутер окачва списък 95 тези и с това полага началото на реформацията. Какво съдържат тезите? Първите са насочени срещу индулгенциите и отхърлят властта на папата над чистилището. Поставят под съмнение каноничното право — правото на църквата да взема и дава от името на Бога. Поставят под съмнение и богатството на църквата. Накрая изводът от тезите на Лутер поставя под съмнение правото на съществуване на църковния клир и струкурите на църквата.

През 1519 г. Лутер е поканен на диспут с теолога Йохан Ек. Именно тук той поставя под съмнение законността на властта на папата. За него е валидно само Писанието, в което липсва църковният институт в съвремения му вид. В отговор папа Лъв X издава була в която Лутер е отлъчен от църквата.

Окончателния разрив с църквата става на 26 май 1521 г., когато Лутер е извикан пред германския райхстаг във Вормс, на които присъства и императорът. Пред него той не се отказва от съчиненията си, защитата му е блестяща. Лутер не приема съда на католическата църква, но приема този на императора. Въпреки това е гласуван едикт за отлъчването му от църквата и нареждане да бъде арестуван. По това време обаче влиянието му в германските земи вече е нараснало и едиктът не се изпълнява цялостно. Фридрих Мъдри, курфюрст на Саксония, му дава убежище, където Лутер остава дълги години.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 26 май по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив