Цар Симеон I Велики.

На 27 май 927 г. умира българският цар Симеон I Велики. Управлението му бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България. Той оставя след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта вътре в държавата и провежда изключително стабилна вътрешна политика. Постига се политическо, религиозно и културно обединение.

Експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на сина му Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия. Независимо от това Симеон I остава в българската история с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“ заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната.

  Граници на България при Цар Симеон.

Симеон Велики управлява България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Княз Симеон I е роден в периода 863-865 г. Българският княз е третият син на княз Борис I от династията на Крум и Мария. Тъй като Борис е българският владетел, приел официално християнството през 865 г., Симеон е християнин през целия си живот. Намерението на Борис е третият му син да стане високопоставен духовник, може би дори български архиепископ. По тази причина около 878 г. той го изпраща в Магнаурската школа в Константинопол, където трябва да получи богословско образование.

Симеон прекарва следващото десетилетие (ок. 878-888) в столицата на Византийската империя, като получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел.

Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“, където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. Междувременно най-големият му брат Владимир наследява Борис и прави опит да възстанови езичеството в държавата и може би сключва насочен срещу Византия договор с Арнулф Каринтски. Това принуждава Борис, който по това време е в манастир, да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел.

„Българският цар Симеон - основоположник на славянската литература“ (1923), картина на чешкия художник Алфонс Муха.

По време на цялото си царуване той води много войни с Византия, като на 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигат велика победа над византийската армия. Погромът е пълен, дори и според византийските хронисти (Йоан Скилица, Лъв Дякон). Тази битка оставя траен спомен у византийците. Лъв Дякон, който живее 50 години след битката пише: „Още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“.

Разгромът на византийската армия при Ахелой.

Тази победа има и важен психологически ефект върху византийската армия, която като вижда, че губи сражението, побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол, византийците събират остатъците от войската си край село Катасирти. Там отново са разбити в една нощна битка. Пътят към столицата е открит, но Симеон се насочва на запад за да отстрани княза на сърбите Петър Гойникович, който води анти-българска политика в съюз с Византия и на негово място поставя протежето си Павел Бранович.

Симеон пред стените на Константинопол.

Всички тези победи обнадеждават Симеон, че може да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това е титлата, с която се именува — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“. Цар Симеон Велики обаче не успява да осъществи намеренията си – той умира на 27 май 927 г. вероятно от сърдечен удар.

След смъртта му властта е поета от сина му Петър I от втория му брак с Мариам. По неизвестни причини Симеон лишава още приживе от короната първородния си син Михаил от първия му брак и го заставя да се замонаши.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 27 май по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив