Бившият премиер Иван Костов излезе от медийната тишина и името му отново привлече внимание.

Преди два дни ръководената от него Лаборатория за управление на риска към Нов български университет разпространи анализ, според който руската компания "Лукойл" формира свръхпечалби чрез надуване на цената на петрола за своята рафинерия в Бургас, като така за последните 9 години е ощетила хазната с почти 700 млн. лв. неплатен данък печалба.

Още на другия ден от "Лукойл България" заплашиха, че ще съдят лабораторията му заради увреждане на доброто име и декларираха, че анализът "изобилствал от неверни сведения и интерпретации, които допълнително деформират истината".

Костов не остана длъжен - в изпратен коментар до сайта "Офнюз.бг" той обясни, че за анализа са използвани официални данни, предоставени от централното управление на Агенция "Митници". И призова председателя на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Сергей Андронов да предостави копия от всички договори за внос на петрол от началото на 2006 г. до края на 2014 г., както и да обясни как са осчетоводени.

По този начин ще стане ясно дали информацията от митниците е погрешна, или ще излязат точните суми на завишаване на цената на петрола, който рафинерията е купила, над пазарните.

Засега това е развитието на битката му с "Лукойл", но междувременно Костов успя да си отвори още един фронт срещу него. Само преди ден бившият премиер "посегна" на плоския данък, който през последните години е сочен като едно от сериозните предимства за развитие на бизнеса в страната.

"Въвеждането на плоския данък не изпълни заложените цели по отношение увеличаването на инвестиционната активност", заяви Костов по време на кръгла маса, организирана от Института за икономически изследвания на БАН.

Според Костов този вид облагане няма ефект и върху приходите от данъка върху физическите лица, защото не е стимулирало потреблението.

"Причината е в застаряващото и все повече намаляващото население у нас, което при тази несигурна политическа и икономическа конюнктура е по-склонно да спестява", подчерта той. 

Иван Костов отива още по-далеч, смятайки, че трябва да има прогресивно облагане както за бизнеса, така и за физическите лица. Но за да не се претоварва икономиката с увеличаването на общата данъчна тежест, може да се помисли дали да не се намали ставката по ДДС, смята той.

Всъщност, когато през 2007 г. в парламента вървяха дебатите за въвеждане на единния данък от 10%, Костов, тогава като депутат, беше поддръжник на плоския данък, но предлагаше да се въведе необлагаем минимум, както и по-висока ставка - 17%.

В по-ново време идеята за отмяна на плоския данък беше лансирана от БСП. В настоящия парламент социалистите даже внесоха законопроект, в който предлагат въвеждане на прогресивен данък с необлагаем минимум за доходи в размер до този на минималната работна заплата, както и ставка от точно 17% за "горницата" между 1000 и 2000 лева.

Иронията е, че нещата се повтарят, макар и с леко разменени роли. Сега и БСП, и тъмносиният Костов подкрепят една и съща промяна в данъчната система, която едва ли ще бъде приета от този парламент.