Отиващата си седмица бе белязана от трусове в управляващата коалиция. Първо от АБВ спазиха заявката си да не подкрепят инициативата за промени в Конституцията. Малко след това пък от Патриотичния фронт (ПФ) заплашиха, че ако до 1 юли не бъдат изпълнени някои условия те може и да преосмислят подкрепата си за кабинета.

Лидерът на АБВ Георги Първанов също неведнъж е намеквал, че не е доволен от настоящото правителство. Въпреки ропота обаче вероятността АБВ и ПФ да напуснат управляващата коалиция преди местните избори наесен е много малка. А критичният им тон би могъл да се схваща и като опит за изтъкване на собствена идентичност с оглед предстоящия вот.

И все пак ако предположим, че двете формации напуснат коалицията това съвсем не означава, че правителството автоматично пада. ГЕРБ и Реформаторският блок имат 107 депутати, които са напълно достатъчни при избрано вече правителство. Законите се приемат с мнозинство от присъстващите депутати, което може да стане и със 107 мандата. Дори с по-малко ако по-голямата част от останалите парламентарни групи са в разход, което вече е често явление.

Е вярно, по някои теми ще се налага да се търси подкрепа от ДПС например. Но това и сега се е случвало, като да речем за данъчната политика и запазването на плоския данък. По други теми пък ще се разчита на патриотите. Малко вероятно е те да преминат в яростна опозиция и да не подкрепят нито една от инициативите на правителството.

Въобще ситуацията няма да се промени много. Патриотите и досега са своенравен коалиционен партньор, а ДПС - опозиция, ама не съвсем. Ако Фронтът напусне управлението опозиционноста на движението съвсем ще се изпари.

Лек проблем ще възникне ако президентът наложи вето на някой новоприет закон. Тогава за преодоляването на ветото са необходими 121 гласа. Досега обаче няма случай, в който държавният глава да се е възползвал от това си право и да върне някой закон на настоящото правителство. Смело може да се твърди, че вероятността това да се случи е малка.

При сегашната конфигурация на парламента ГЕРБ и Реформаторите дори могат да удържат с лекота искане за вот на недоверие. За да бъде той успешен е необходимо опозицията да събере 121 депутатски  гласа в негова подкрепа. БСП има 39, ДПС 36 или общо 75. Ако двамата изключени от ДПС депутати все пак гласуват заедно с движението бройката става 77.

14-те народни представители от БДЦ трудно биха могли да бъдат наречени опозиция, но дори и да се включат в подкрепа на вот на недоверие това са 91 гласа. С 11-те на "Атака" стават 102.

Дори 11-те депутати от АБВ да гласуват срещу правителството, в чието създаване са участвали гласовете стават 113 и отново не стигат. Независимият Велизар Енчев със сигурност ще е против правителството, така че до тук се събират 114 гласа. Как ще гласува другата независима Ана Баракова е трудно да се предположи. Но няма да е изненада ако тя подкрепи кабинета.

Вярно, ако 18-е депутати от Патриотичния фронт подкрепят вот на недоверие правителството пада, защото така ще се съберат 132 гласа. Трудно е обаче да се повярва, че патриотите ще влязат в един лагер с ДПС и "Атака". А и бившите им коалиционни партньори все ще намерят начин да ги убедят да гласуват "въздържал се" или да отсъстват от залата.

Простите сметки показват, че евентуално излизане на патриотите и АБВ от кабинета няма да се отрази пагубно на управлението. А в политически план е възможно дори да допринесе за неговия по-висок рейтинг. Още при създаването на кабинета беше ясно, че ГЕРБ и реформаторите правят много сериозен компромис като се колаборират с Фронта и АБВ.

За пръв път имаме толкова шарен парламент. Според мнозина това е сериозен проблем, защото е невъзможно създаването на стабилно мнозинство. Видно е обаче, че шареният парламент създава и възможности, които биха могли да бъдат използвани. Разпадът на монолитните мнозинства почти винаги означава край на тяхното управление. Докато разпад на не чак толкова монолитни мнозинства не е задължително да доведе до подобна развръзка.