„Просто веднага закрихме СтБ (чешката Държавна сигурност – б.р.). Затворихме я и основахме нова структура, а всички новоназначавани служители бяха проверявани какво са правили преди“.

Александър Вондра каза тези думи с лекотата, все едно разказва как се сменя спукана гума. Посланикът на Чехия Павел Вацек го представи като архитекта на чешката политика за външни работи и отбрана в последните две десетилетия. Вондра е част от опозицията още преди 1989 г., прекарал два месеца в затвора и освободен няколко дни след падането на Берлинската стена.

Александър Вондра говори с гордост за това това, което политиците на прехода в Чехия са постигнали. И в основата на този успех постави първите действия – закриването на службите на комунистическия режим, въвеждането на лустрация още през 1991 година и обявяването на режима за незаконен през 1993.

„Много бяхме критикувани от Международната организация на труда на ООН, от Съвета на Европа в Страсбург, от къде ли не. Но ние тогава направихме правилните неща и променихме обществото.“

Още преди това чешката опозиция трябвало да вземе най-важното решение, според Вондра. Той припомни формулата „наш президент, ваш премиер“, станала популярна в Полша - подялба на постовете между комунистите и опозицията. Тогава в Чехия повечето казвали, че трябва Александър Дубчек да стане президент – той бил популярен като „опитал се да промени комунизма и свален от руснаците“.

„Но няколко от младите в опозицията променихме нещата. Ако бяхме изпратили Дубчек в Замъка (Пражкият замък е работното място на президента – б.р.), това щеше да бъде знак, че комунизмът все още е тук. Докато изпращането на Хавел в Замъка щеше да бъде знак, че нещата се променят“.

Вацлав Хавел е президент от 1989 до 2003 – първо на Чехословакия, а след разделянето – на Чешката република. Александър Вондра е съветник по външните работи на Хавел, а след това заема постовете на министър на отбраната, на външните работи и вицепремиер. Бил е посланик в САЩ, представител на правителството в организацията на Срещата на върха на НАТО в Прага през 2002 година, на която България и още 6 страни от Централна и Източна Европа получиха покана да се присъединят към Алианса.

Има ли една правилна рецепта

Александър Вондра е в София за участие в конференцията „Наследството на тоталитаризма. Влияние на системата в чувствителните сектори на обществения живот“, организирана от Софийския дискусионен форум и с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

Опитът му е търсен и в други части на света. Вондра разказа, че скоро се върнал от Южна Корея.

“Те се притесняват за бъдещето на Северна Корея и сега събират опит. И от Германия, и от Полша, и от Чехия. Събират опит за това как се трансформира комунистическо общество“.

Александър Вондра твърди, че най-важната част от прехода от комунизъм към демокрация в Чехия е свършена в периода от 1990 до 1997 година.

„Бяхме изключително щастливи тогава, защото се възползвахме от уникална геополитическа среда. Америка беше силна и се държеше като водач, Русия бе слаба, а по средата имаше еуфория. Всички вярваха, че европейската интеграция е неизбежна“.

Вторият фактор за успеха на Чехия бил това, че не са тръгнали сами, а успоредно с поляците и унгарците. Третият фактор е наличието на някаква опозиция преди 1989 година, „макар и чешката да бе далеч по-слаба от тази в Полша“.

„Тогава не можехме да се възползваме от новите технологии – да свикаш демонстрация през 1989 беше много по-трудно, отколкото сега. Ние нямахме фейсбук тогава“.