Бюджетът за филмовата индустрия за 2014 г. е с една трета по-малък от предвиденото в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), заяви в сутрешния блок на Bulgaria On Air икономистът и директор на “Обсерватория по икономика на културата” Диана Андреева. Това е явно нарушение на закона, затова всички членове на Държавния съвет за кино са подписали декларация, в която настояват законът да бъде изпълнен.

“Когато (през 2010 г.) беше заведето делото в Конституционния съд, под искането да се спазва ЗФИ се подписа и доц. Пламен Орешарски. Подписаха се и двамата лидери, които управляват заедно с него (Станишев и Местан). Очевидно сега са забравили и ние им го припомняме”, каза Андреева. "Ще отстояваме държавността и няма да позволим да не се спазва ЗФИ”, категорична е тя.

По време на дискусиите за киното през 2010 г. беше решено, че до 2017 г. годишният бюджет за филмовата индустрия трябва да е 25 млн. лева - сума, два пъти по-голяма от заложеното в момента.

Освен това според Диана Андреева възвръщаемостта на сектора е изключително голяма. 1 лев публична субсидия в българската филмова индустрия се мултиплицира през пазара 6 пъти, изчисли тя. Според нея индустрията е един от сегментите с постоянен ръст на добавена стойност в икономиката, както и с ръст на заетостта.

Андреева смята, че правителството не обръща внимание, че това е един от секторите, който може да се ползва като реален двигател за икономически растеж. Тя твърди, че ръстът на икономическия принос на целия сектор продължава да е факт и в момента е над 4%.

“Системата не може да стъпи на краката си - заяви и продуцентката Голина Тонева. - В Гърция, която е в тежка криза, миналата година са произведени 25 филма за голям екран”. Андреева пък припомни, че дори по време на войната Сърбия не е спряла своето филмопроизводство и е произвеждала повече филми, отколкото България днес. 

“Има друг елемент, въведен в законодателството през декември, който служи като втори стълб за финансиране и това е Законът за хазарта. Той дава възможност таксите на офлайн и онлайн хазартни оператори да отиват за целева субсидия в Национален фонд култура”, разкри Андреева. Изненадващо обаче миналата седмица законът отново е вкаран за преработка. Нейните опасения са, че някой “е впечатлен и подразнен от факта, че българската култура може да получи 10-15 млн. лева” от подобни такси.