"Война на световете“ е темата, по която трябваше да размишляват бъдещите кандидати за Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Произведението на класическата фантастика, написано в края на по-миналия век, е вдъхновило не един и двама писатели, учени и откриватели. И е една от емблематичните творби, възхваляващи смелостта и силата на човешкия дух, който се изправя пред предизвикателствата на новото време.

Но тези, които издържат изпита и станат част от журналистическата професия, не трябва да забравят и урока, научен от радио-пиесата „Война на световете“, излъчена на 30-ти октомври, Хелоуин, 1938 г. в САЩ. А именно, че средствата за масова информация са изключително ефективни в манипулирането на аудиторията. След пускането ѝ стотици хора се обаждат в редакцията на радиото, убедени, че наистина земята бива нападната от „марсианите“. Подобен случай имаше и у нас със злополучното предаване на Ку-Ку за инцидента в АЕЦ „Козлодуй“. Знаейки вече за първомайския дъжд по площадите през ’86, сигурно и аз бих се уплашил, ако гледам кадри с надпис „на живо“, показващи един чиновник от централата, който обяснява притеснено, че всичко било наред.

Общото между двете неща е спекулацията със страховете на аудиторията и липсата на сравнима по бързина и сигурност възможност за обратна връзка с източника на информация. В работата на журналиста е единствено въпрос на усет и на морал да се сложи границата между търсенето на сензацията и на истината. И основен проблем в българската медийна среда е колективната безотговорност на масата български медии.

Без правила за ясна собственост върху медийните дружества и без нормален съд, който да е в състояние да различи клеветата от истината, условията на медийния пазар са крайно неблагоприятни за свободната и честна конкуренция. Оказва се, че системата работи против честния предприемач, който обявява доходите си, собственика си и редакционната си политика.

Ако днес едно лице може да има монопол върху разпространението на печатни издания, собствени телевизии, собствен мобилен оператор, и десетки сайтове, информационни агенции и вестници, както и стотици тролове в социалните мрежи, това за мен е по-голяма заплаха за националната сигурност от нападение на „марсиани“ или взрив в ядрена централа. Само с помощта на изброените бизнеси, ако реши, още днес това лице има възможността да всее страх и паника и да прекъсне чисто физически комуникацията на минимум два милиона български граждани. Или да проведе масирано подслушване на мобилните телефони на политически неудобни лица, като резултатите веднага ще се публикуват в собствената му преса. А ако приемем тези варианти за невероятни или невъзможни, същият би могъл да използва ресурсите си, за да работи за собствените си цели чрез постепенна поляризация, дестабилизация и дезинтеграция на обществената среда у нас. Дали това не се случва в момента?

Винаги когато около мен някой твърди, че политиците ни не може да са чак толкова нагли, вероломни или продажни, достатъчно е да припомня #кой бе назначен за шеф на вътрешното разузнаване у нас. На утрешния ден преди две години.

Авторът е участвал активно в протестите срещу правителството "Орешарски". Завършил е международни отношения в СУ "Климент Охридски" и продължава образованието си там в специалност "Право".