Това го бях написал на път, малко преди да прочета за случващото се в „Орландовци“. Не се радвам на такава „актуалност“ - б.а.

Хайде да си го кажем направо: толерантността вече е посочена за враг. Даже производните на тази дума все по-често заместват изразите „реакционен“, „диверсия“ или „монархофашистки“, познати ни от не толкова далечното минало. Как ще признаваш правото на другия, бе?! Как ще вярваш в правото на всеки да бъде какъвто поиска?! Как изобщо ще търпиш някой да ти се прави на друг и да се откроява от стената с тухлички?!

Само за последната седмица редица български граждани – поименно и групово, бяха наречени в медиите „изроди“, „копелета“, „безродни“, „вредни“, „зли“... Може и да не сте забелязали, но аз това запомних от Самуиловата епопея.

Не знам дали е позволено да напиша, че паметникът не ме интересува. И още тук може да спрете с опитите да ме залепите към един от двата лагера. Много по-важно ми се струва да спрем навреме и да не се превърнем в обществото, което не искаме да бъдем. Ако днес наречеш някого изрод заради думите му, какво следва утре? Ако днес определиш група хора като "копелета" заради мнението им, можеш ли да спреш утре да не ги обявиш и за нехора? Ако днес раздаваш словесни присъди за това кой има право да бъде част от нацията и кой не - „небългари“, „родоотстъпници“, „отродители“, можеш ли утре да се правиш на изненадан, когато тълпата реши да попрочисти България от небългарите?

Можем и с паметник, можем и без паметник. Можем и с красив, можем и с грозен. Можем и с обществено обсъждане, можем и без обществено обсъждане. Но не можем без толерантност. Всеки може да има каквото си иска мнение и за паметника, и за правителството, и за медиите. Но когато на мястото на аргументите дойдат обидите и заплахите, тогава нещата никак не изглеждат добре. Дамгосването на хора заради техни различия – били те етнически, сексуални, политически, не само е нарушение на принципите на конституцията – то е оправданието за лумпена да извърши нещо „народополезно“.

"Главният прийом е дехуманизация на атакуваната група. В медиите опозиционерите се представят като "чужди" (Aliens – б.а.) по аналогия с чудовищата от едноименния екшън. Дехуманизацията позволява прекрачването на моралната граница да получи опрощение, да бъде снета вътрешната забрана за убийство. От отношението към групи от населението не като към хора, а като към "чужди", "хлебарки" или "национал-предатели" има една крачка до убийството на неудобните."

Може и да ви напомня за нашата ситуация, но е писано за Русия. Умишлено ви заблудих за кратко, като замених „путинските медии“ във второто изречение само с „медиите“. Откъсът е от статия на Жана Немцова, публикувана преди седмица във „Ведомости“. Дъщерята на застреляния Борис Немцов припомня отговорността на пропагандаторите за Холокоста и за геноцида в Руанда. Една от обсъжданите версии за неразкритото все още убийство на Немцов е именно тази – повлияни от пропагандата, неизвестни да са решили да сторят нещо „добро“ за Родината. Ето още от тази статия:

"Хората, заразени с ненавист, започват да извършват нови престъпления вече по собствена инициатива. Така е било, например, по време на големия терор в СССР, когато пропагандната машина срещу "враговете на народа" е предизвикала лавина от лъжливи доноси и нова спирала на репресиите."

Властта в България не изглежда да е режисьор на всичко това, но е мълчалив съучастник. Даването на интервюта и ходенето по рождени дни на медии, които систематично проповядват омраза, е легитимиране на престъплението. Но е „родолюбиво“, „патриотично“, „народополезно“ и никой не личи да има достатъчно сила, за да каже „Не!“ Няма кой да каже, че толерантността е основополагаща ценност. Няма сила, която да прекрати профанизирането на принципа за „двете гледни точки“ в медиите – кавга да има.

Както сме тръгнали, скоро ще си раздаваме и стикери за вратите на „небългарите“. И ако пропагандаторите на тази вълна сега реагират „Е, тоя пък, чак стикери!“, нека не се хващат за детайла. Не се съмнявам в тяхната човечност. Винаги обаче има други, които са готови да свършат мръсната работа и то с вярата, че правят нещо полезно. Трябва им само водач. Как беше на немски?