Алексис Ципрас, крайнолевият министър-председател на Гърция, размахва на Европа голямото си “охи” (на гръцки “не”).

Щял да ѝ го тури на масата на преговорите, ако тя не опрости още гръцки дълг и не се откаже още да затяга коланите на гърците (които все още имат по-високи доходи от румънци, българи, словаци и балтийски народи), без да имат нито тяхната производителност, нито тяхната конкурентоспособност, нито техните публични финанси.

Колко му е “охи”-то на Ципрас? Колкото 1,8% от БВП на Еврозоната. Никой не е впечатлен. Затова то е за вътрешна употреба.

Европа обаче е притеснена, че ако и да е микроскопично, това “охи” може да ѝ нанесе “репутационна вреда”, както казват някои наблюдатели.

Това ще е вреда за доверието към цяла Европа и към общата ѝ валута в частност. Затова тя още преговаря с Ципрас.

Европа има две възможности: (а) да му отстъпи; (б) да го отреже.

Интересното е, че, ако избере (а), репутационната вреда не намалява. Защото, ако отстъпи на крайнолявата претенция за безплатен обяд, Европа ще се покаже безпринципна и мекушава и веднага след Ципрас ще се нареди опашка от кандидати за подобно специално третиране, т.е. за солидарност без отговорност.

Ако го остави държавата му да изпадне от Еврозоната заедно с гордото си “охи”, Европа ще може да каже: Да, явно е, че съм построила нещата неправилно и примерът на Гърция доказва, че трябва да ги поправя. Както Еврозоната, така и Европейският съюз явно повече не могат да са кервани, които се движат със скоростта на най-бавния.

Те трябва да станат отбори от състезатели. Тези, които могат и искат да се движат със скоростта на най-бързите, остават в “А” отбора, другите отиват в “Б” и “В” група. Включително тези, които могат, но не искат.

Това не е фантастика. Това е планът за по-интегриран икономически и валутен съюз, с общ бюджет и с интегрирани политики за данъците и пазара на труда. Той вече е на масата на Еврозоната.

Той би имал последствия за всички. И една от тях може да бъде един ден пак да кандидатстваме за членство в истинската Европа.