Няколко извода след вчерашната Еврогрупа:

Първо, технически сделка с Гърция вече е невъзможна. Дори страните да се разберат за пенсии, заплати, ДДС и пр., няма време споразумението да бъде одобрено от държавите в Еврозоната и гръцкият парламент да приеме закони за прилагането му. Това изрично посочи днес председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Без одобрено и приложено споразумение институциите не могат да освободят спасителното финансиране и Гърция навреме да получи парите, с които да отърве дефолт по предстоящото на 30 юни плащане от 1,6 милиарда евро към МВФ.

Второ, след като не е възможно техническо решение, остава само политическото. Затова в понеделник ще има извънредна среща на върха на Еврозоната в Брюксел. Това е малка победа за гръцкия премиер Алексис Ципрас. Той искаше да извади дискусията от сферата на числата (където определено не е силата на радикално леви като него) и да я премести изцяло в сферата на политиката. Това обаче не му гарантира краен успех.

Решението на върха на Еврогрупата ще зависи в голяма степен от главния платец в ЕС, Германия, и от нейната канцлерка Ангела Меркел. Както немският журналист Николаус Бломе отбелязва вчера в “Политико”, Меркел е между два вида страх: (а) да създаде морален риск в Еврозоната, ако направи безпринципни отстъпки на Гърция; (б) да навлече на Германия обвинения, че за трети път за едно столетие взривява Европа, ако предизвика Grexit. Широко е прието, че той икономически няма да навреди повече от оставането на Гърция в Еврозоната, пише Бломе. Да зависи бъдещето на страната ти от два вида чужд страх определено не е устойчива позиция.

Трето: win-win положение, при което Гърция остава в еврото и изпълнява условията за помощ от кредиторите си, изглежда възможно, само  при смяна на правителството в Атина. Докато европейските му партньори разглеждат преговорите като търсене на взаимно приемлив компромис, то подхожда към тях като към форма на класова борба, в която трудът трябва да отбележи победа над капитала. За четири месеца то отмина ред възможности за компромис, бидейки явно по-загрижено за единството на парламентарната си група, отколкото за бъдещето на Гърция. Наивно е да се очаква да стане тепърва по-сговорчиво. Евросистемата преговаря с антисистемен елемент, който твърди, че иска да остане част от нея и затова останалите 18 елемента трябва да се приспособят към него. Тези претенции са нереалистични. Гърция вътре в еврото означава Ципрас вън от властта.