Социалистите и комунистите в България си имат няколко дъвки, с които ловят на въдицата си избиратели открай време. Една от тях е как едрият бизнес ограбвал хората и манипулирал пазарите, така че политиците трябва да го натикат в миша дупка.

Наслушахме се колко са лоши големите вериги и как ужким манипулирали пазара, нищо че без тях голяма част от електората на БСП и "Атака" щяха да видят достъпни храни, плодове и зеленчуци само на картинка. Що се отнася до пазарната структура, най-големите 10 вериги държат около 30% от пазара, като най-голямата от тях пък е с дял от под 10%. Веригите са в жестока конкуренция помежду си и не разполагат с никаква държавна протекция (вижда се ясно от послендите събития около Карфур и Пикадили).

Наслушахме се и колко лоши са компаниите за небанково кредитиране (т.н. бързи кредити) и как ужким манипулирали пазара, нищо че без тях единственият достъп до пари на заем за голяма част от електората на същите две партии би бил само кварталния бухалкаджия и лихвар. Що се отнася до пазарната структура, Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) има днес 9 члена, като техният общ пазарен дял гравитира около 50% (с всички условности, тъй като БНБ не предоставя детайлна разбивка). Конкуренцията в сектора е също огромна.

Наслушахме се и колко са лоши дружествата, управляващи обществени пенсионни фондове от втория стълб и как ужким манипулирали пазара. Към днешна дата те са 9, като най-голямото сред тях ("Доверие") държи около 1/3 от пазара. Конкуренцията тук също е значителна, а печалбите в сектора са скромни. Всички управляващи дружества в сектора имат обща печалба, която е 7 пъти по-малка от печалбата само на най-голямата банка в България.

Електроразпределението пък изобщо няма да го споменавам. Как може за увеличението на тока да са виновни фирми, при които остава не повече от 9-10% от всички платени сметки за ток, когато останалите над 90% отиват в държавни дружества и държавния бюджет и за покупка на „зелен” ток и по дългосрочни договори, подписани от политици?

Тук не идва реч дали гореизброените правят нарушения или не. Това са стотици фирми и със сигурност някои правят. Например, докато депутати от БСП коваха безумния закон за ограничаване на лихвите по потребителските кредити (което удари и кредитните карти), аз биех камбаната, че видно от репортажите, повечето проблеми идват от една фирма (различима по договорните бланки и нечленуваща в АОНК), която залага твърде високи наказателни такси при просрочие (тези такси не влизат нито в лихва, нито в ГПР, но въпросните депутати не го знаеха и отказаха да послушат тези, които го знаехме). Дори на няколко пъти призовах Комисията за защита на потребителите и асоциациите на потребителите да кажат дали има значителна концетрация на жалби срещу 1 или 2 фирми само.

Става въпрос за това, могат ли компании от тези пазари да манипулират пазара и морално ли е депутати от БСП и "Атака" да твърдят такова нещо и да се месят насилствено в отношенията между производители и потребители.

Българските пазари, в които е възможно един-единствен играч да манипулира структурата, са много малко, ако въобще изобщо съществуват. Например, нито една търговска верига няма тежестта да увеличи самосиндикално цената на хляба. Представете си, че утре Кауфланд реши да продава хляб по 3 лева. Ще вдигнат ли цената останалите продавачи? Изключено, просто потребителите няма да си купуват хляб от Кауфланд и в крайна сметка те ще я свалят обратно. Договорка между веригите пък е абсурдна, тъй като някои от тях дори днес се борят да не фалират, а и общият им пазарен дял от 30% е отново твърде малък, за да повлияе трайно на цялата търговия на дребно в страната. Подобна е и ситуацията в кредитирането – ако някоя компания реши да вдигне лихвите по кредитите, то просто тя ще загуби пазарен дял (без значение дали е банка или фирма за небанково кредитиране). Всъщност, дори всички фирми за небанково кредитиране да се договорят трайно (което е невъзможно, поради големият брой) и вдигнат лихвите, в крайна сметка просто някои потребители ще преминат към кредитни карти.

А дали е морално депутатите да сочат с пръст и да представят нещата по своя си начин, че щом някоя компания е малко по-голяма и в нейните акционери не присъства партиен лидер, то тя веднага се превръща в душманин и манипулиращ пазарите играч?

Няма как да има значим икономически растеж и много нови работни места в държава, където производителите се делят на добри и лоши, усърдни пчелички и манипулатори, заслужаващи държавна помощ и незаслужаващи, в зависимост колко партийни другари са се наместили в сектора. Това не е двоен, а си е направо троен аршин.

Добрата новина е, че хората лека полека започват да го осъзнават. Остава да го осъзнаят и политиците.