Сега, когато в президентската надпревара официално се включиха Хилари Клинтън и Джеб Буш, възниква въпросът дали явлението политически династии съответства на принципите на основната демократична държава в света, пита в анализ Леонид Бершидски за Блумбърг. 

Опитът на други демократични държави не внушава оптимизъм. Обикновено при политическите династии новото поколение показва лоши резултати в сравнение с предишните.

Сами по себе си политическите династии не са чак толкова лошо нещо. Да вземем за пример Филипините, където 70% от депутатите са представители на стари кланове. За политическата система на тази държава Роналд Мендоса и колегите му пишат: "Политическите династии позволяват на реформаторите да разширяват времевите рамки и да осъществяват политика с дългосрочни цели. Политиците с кратки срокове на пълномощия често се поддават на популистки изисквания и отлагат насъщните реформи, които дават плодове в бъдещето, но така или иначе са необходими за осигуряването на стабилен икономически растеж. Политическите династии за загрижени също с въпросите за наследството на своите пълномощия, затова често са готови за дългосрочно планиране. Плюс, че онези династии, които са заинтересовани от ползите, разбират, че ще ги имат, ако с помощта на реформите осигурят надежден икономически растеж".

С други думи политическите династии са склонни към дългосрочни стратегии, защото мислят за репутацията на семейството и клана в бъдеще. И макар нерядко да се облагодетелстват чрез политиката, те се грижат и за своя електорат.

Всъщност обаче резултатът от наличието на политически династии във Филипините изобщо не толкова безспорен. Като правило клановете контролират райони, където цари бедност и голямо неравенство. В такива места една организирана политическа сила побеждава по-лесно, затова клановете се стараят да забавят развитието.

В много държави със силни политически династии водачите на клановете не носят много слава на своите близки. В Индия миналата година Раул Ганди, правнукът на първия индийски премиер Джавахарлал Неру (и внук на Индира Ганди – бел.ред), водеше вяла политическа кампания и загуби изборите от Нарендра Моди, който стана премиер и е преизпълнен с решимост да сложи край на властта на клана Неру-Ганди.

Ли Сянлун, синът на първия сингапурски премиер Ли Куан Ю, държи властта вече 11 години, но през 2011 година неговата партия показа най-лош изборен резултата. Опозицията получи в парламента 6 места от 81, увеличавайки двойно своето присъствие. Много сингапурци смятат Ли Санлун за бледа сянка на своя баща.

В Малайзия премиерът Наджиб Разак, син и племенник на предишни премиери, едвам удържа властта след изборите през 2013 година. Тогава неговият блок фактически изгуби изборите и само особеностите на политическата система на Малайзия му позволи да остане начело на правителството.

В Аржентина хаотичното управление на президента Кристина Кирхнер, вдовицата на президента Нестор Кирхнер, ще се запомни с многото скандали, но едва ли с нещо положително.

Като цяло опитът показва, че често наследниците на политическите династии се оказват неспособни достойно да продължат делото на успешните си предшественици.

В САЩ династичната власт дълго време бе маргинална. От 1789 до 1858 година само 11% членове от Конгреса са имали роднински връзки с предишните конгресмени. След 1966 година техният дял падна до 7%, както показа изследване на икономиста Ернесто Дал Бо от 2009 година.

Въпреки това колкото по-дълга е политическата кариера на едно лице, толкова са по-големи шансовете, че негов роднина също ще попадне в тази сфера и това е вярно най-вече за щатите с ниска конкуренция за власт.

Както написа Дал Бо, едно от възможните обяснения е, че когато една партия контролира като цяло щата, хората, контролиращи тази партия, искат да виждат свои роднини на ключовите постове.

По такъв начин, династичното предаване на властта е свързана по-скоро с близостта към партийните механизми, отколкото с личните качества на политика, способен да привлече избиратели.

Освен това появата на династии може да се обясни и със заразителния пример, който основателите им показват на совите наследници, с традициите за посвещаване на обществената работа и с планове, които надхвърлят рамките на едно поколение. Как отбеляза Дал Бо, династиите могат да увеличат дела на жените сред политиците. Превръщайки се в част от клана, жената е в състояние да пробие стъкления похлупак. Може би така ще стане и с Хилари Клинтън, което само по себе си би бил добър резултат, дори и тя да не постигне нищо сериозно.

И все пак отрицателната страна на политическите династии е по-голяма от положителната. Династиите намаляват конкурентната борба за гласовете на избирателите. Няма нищо лошо членовете на влиятелните семейства да искат да служат на страната си. Но няма и нищо лошо избирателите да отхвърлят "самопроизвеждащото се" правителство. /БГНЕС