Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА - Тази седмица президентът Барак Обама трябва да намери отговора на екзистенциалния въпрос – да бъде или не иранската атомна бомба.

Неговото решение ще определи колко лесно ще е за Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Обама не притиска Ислямската република да изостави тайната си програма, която нарушава международните споразумения за контрол върху средствата за масово поразяване. Белият дом не дава признаци на безпокойство от намерението на религиозните лидери в Иран да постигнат контрол над Близкия изток като нов неканен член на световния ядрен клуб.

Обама отдавна признава, че целта му е само да забави атомните амбиции на Техеран. Нещо повече. В последния момент преди крайния срок на преговорите, който е днес – 30 юни,  САЩ още повече смекчиха натиска върху Иран и изоставиха искането си за военни проверки на ядрените му инсталации. Обама до такава степен изглежда готов на всяка цена да постигне пазарлък с аятоласите, че е готов веднага да вдигне икономическите санкции. Това означава, че Техеран, който подкрепя широк спектър от ислямски терористични организации, ще получи щедър подарък – достъп до авоари от 140 милиарда долара.

Обама е обвиняван от противниците си, че смекчава натиска върху Иран. Снимка БГНЕС

Като „внезапен кошмар посред сън“, определя подхода на президента на САЩ коментаторът на седмичника „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“ Артър Браун. Той обвинява Обама, че действа безотговорно и застава срещу политиката, прилагана срещу Иран от четирима президенти на САЩ, които са обитавали Белия дом преди него.

Бившият районен съдия от Манхатън Робърт Моргентау заяви тези дни, че Обама дава на иранския духовен вожд аятолах Али Хаменей огромен капитал за инвестиции в подкрепата на терористите от „Хизбула“, отговорни за множество атентати, отнели живота на стотици американски войници:

„Докато Министерството на финансите на САЩ се заканва да елиминира паричната подкрепа за екстремистките групировки, ще бъде почти невъзможно да бъде проследен пътя на 140-те милиарда, които в момента са под ключ в американски банки. Още преди началото на ядрения диалог Барак Обама сигнализира, че е готов на всякакви отстъпки само и само да сложи името си под фиктивния пазарлък с Иран. Господарят на Белия дом изпадна в силно раздразнение, когато израелският премиер Бенямин Нетаняху изнесе поразяващия факт, че Техеран е само на три месеца от създаването на атомна бомба. В същото време Обама публично заяви, че неговата цел е да даде на света „една година глътка въздух-“

По-късно лидерът на САЩ се видя принуден да признае, че информацията на Нетаняху е вярна, но продължи да следва линията си за пазарлък с цената на всичко. В тази връзка координаторът на Програмата за неразпространяване на ядреното оръжие при Университета на Тексас Алън Куперман писа в „Ню Йорк таймс:

„За съжаление твърдението за едната година е напълно невярно, което може да бъде доказано с проста аритметика и научни факти. Според моите изчисления пробивът в програмата на Иран го поставя на три месеца, не на повече от година, от ядреното оръжие. Пазарлъкът няма да е в състояние да даде на света възможност за бърза реакция на плановете на Техеран.“

Коментирайки това заявление, Артър Браун обвинява Обама, че изпада в манията на д-р Стрейнждлав от едноименния филм на Стенли Кубрик и пренебрегва сигурността на планетата. Факт е, че иранската атомна бомба е най-големият кошмар за Израел, към чийто премиер Обама нееднократно демонстрира неприязън и раздразнение. Ако сегашният обитател на Белия дом иска да даде атомен карт бланш на Техеран и да си отмъсти за независимата линия на Нетанаяху и неговата загриженост за еврейската държава, това действително изглежда като абсолютно нездрав мотив.

През последните дни САЩ обаче негласно подготвят международното обществено мнение за евентуален провал на ядрените преговори с ислямския режим в Иран. В тази връзка изданието „Политико“ пусна материал със снимки за най-мощната бомба, създадена в САЩ, която може да бъде използвана срещу атомните обекти на Техеран.

Според коментатора на изданието Майкъл Краули супероръжието е в сърцевината на план Б на президента на САЩ. За този проект досега не се говореше и вероятното му излизане на сцената е признак, че администрацията на Белия дом се опитва да се предпази от пълен политически провал.

Произведената от компанията „Боинг“ гигантска бомба Джи Би Ю-57 тежи 13,5 тона и може да бъде пускана само от стратегическия бомбардировач Б-2, който е построен по технологията стелт и е невидим за радарите. Тя е заредена с 2,5 тона взрив и се счита за най-мощното конвенционално оръжие, с което разполагат американките въоръжени сили.

Първото изпитание на бомбата Джи Би Ю-57 е направено през 2007 г.

Експерти посочват, че супербомбата има разрушителната сила на ядрено средство, без да разполага с атомен заряд. Бойната й глава може да проникне през близо 70 метра почва и 20 метра бетон, след което да се взриви, нанасяйки страхотни поражения.

Като предполагаема мишена на Джи Би Ю-57 се посочва иранският ядрен обект "Фордоу", която е закопан дълбоко под земята. Специалистите смятат, че въпреки исполинската мощ на грамадния боеприпас, за "Фордоу" вероятно ще са необходими най-малко два бомбени удара. В коментарите се посочва, че ако иранците успеят да се сдобият с модерните руски противосамолетни комплекси С-300, задачата на бомбардировачите Б-2 става доста сложна. Засега обаче е известно, че макар Русия да е сключила сделка с Иран за доставката на С-300, тя няма намерение да достави ракетите в близко време.

Джи Би Ю-57 всъщност е хибрид между бомба и ракета. Тя бива пускана на значително разстояние от целта, след което е насочвана от GPS чрез сателит. Според в. „Уолстрийт джърнъл“ унищожителят на бункери, както още наричат бомбата, е предназначена да бъде използвана по двойки. Първата прокарва път на втората, която прониква в сърцето на обекта, за да го превърне в отломки.

Остава да се види дали нарочно оповестената информация за новото супероръжие ще накара иранците да направят отстъпки. Международни наблюдатели посочват, че управниците в Техеран са прагматично настроени и може да дадат заден ход, за да постигнат пазарлък със САЩ. Дали обаче консервативните аятоласи, които дърпат конците зад кулисите, ще са готови на отстъпки?