Кредитите за Гърция са колкото за 36 плана "Маршал"

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Гърция много късно беше притисната към икономии. Вместо това международната общност отпусна на страната кредити в размер на 330 милиарда евро, което в сравнения с някогашната ФРГ де факто са 36 плана “Маршал”.

Тази позиция излага днес пред “Франкфуртер алгемайне цайтунг” видният германски икономист Ханс-Вернер Зин. Той е директор на реномирания Институт за икономически изследвания с централа в Мюнхен.

Зин припомня, че отпуснатите на Гърция до този момент кредити от 330 милиарда евро представляват 185 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Той прави и следното сравнение: след края на Втората световна война тогавашната ФРГ е получила по плана «Маршал» сума, представляваща 5,2 на сто от БВП.

"Това ще рече, че в сравнение с ФРГ, Гърция вече е получила 36 плана "Маршал", казва икономистът.

Атина многократно зовеше Берлин към Гърция да се приложи ново издание на плана "Маршал". Единствено благодарение на него ФРГ възкръснала от руините.

Да припомним, че след края на Втората световна война САЩ предлагат "Програма за възстановяване на Европа". Тя е известна като плана "Маршал", тъй като е по инициатива на тогавашния държавен секретар на САЩ Джордж Маршал, подкрепена от президента Хари Труман. Съветският съюз и държавите от Източна Европа също бяха поканени на среща през 1947 г. за обсъждане и приемане на програмата, но Сталин съзира в плана голяма опасност и не позволява участие на нито една държава под съветски контрол.  Така от отпуснатите от САЩ 13 милиарда долара за възстановяване на икономиките се възползваха само западни държави.

Да се върнем на темата.

Според Зин евентуален банкрут на Гърция неочаквано може да се окаже от полза за Еврозоната. Аргументът е, че провалът на Атина ще е урок за други държави, които ще престанат да харчат над възможностите си, което води до свръхзадлъжнялост.

"При всичките проблеми, които гръцката криза води след себе си, тя е оздравителна – в смисъл, че дава на правителствата ясно да се разбере, че така не може да се продължава, че свръхзадлъжнялостта е опасна за политиците, тъй като накрая банкрутът е неизбежен", казва Зин.

Сега Гърция и други държави с дефицит усетили, че солидарността на кредиторите има своите граници.

"При всичките ужаси при тази криза е заложен и шанс: в бъдеще в Еврозоната ще се спазва по-голяма дисциплина", смята икономистът.

Той също бил изненадан от обявения за 5 юли референдум в Гърция. Реакцията на Европейската централна банка да дръпне шалтера, като е спряла да налива спасителни кредити в гръцките банки, е била крайно наложителна. Така най-сетне бил сложен край на самообслужването при европейската печатница за пари.

Зин обаче предупреждава:

"При банкрут на Гърция има опасност да стане така, както в Аржентина – липса на продоволствие. При подобна мизерия има само един изход – обезценяване на валутата. В случая с Гърция това би означавало отново да се въведе драхмата", е мнението на Зин.

Той отдавна пледира за излизане на Гърция от еврото, което за него било правилния път. Ако гръцкият народ идната неделя окончателно отхвърли предложенията на кредиторите, най-вероятно се задавал Grexit (излизане на Гърция от Еврозоната – б. р.), тъй като рано или късно наличността в евро ще е стопена.

Според Зин твърде възможно било да се проведат още преговори, но те най-вероятно нямало да доведат до резултат:

"След отхвърляане на предложенията на кредиторите (при референдума) няма реалистична алтернатива на излизане от еврото и обезценяване на собствената валута."

Тази опция след банкрут била най-добрата за страната, както показали примерите с Аржентина и в други държави:

"Три четвърти от държавите, които след държавен банкрут бяха принудени да обезценят  валутата си, твърде скоро след това преживяха голям икономически ръст. Това може да очаква и Гърция."

Предимството на Grexit било и свалянето на цените на имотите и наемите, както и лихвите по кредитите. Така населението щяло да живее по-добре на базата на собстевното си съзидание, а не да се помпат кредити отвън.

Ханс-Вернер Зин е доста скептичен, че ще има успех планът на гръцкия финансов министър Янис Варуфакис да даде на съд Еврогрупата и ЕЦБ, които тласкали страната му към Grexit. Според икономиста членството в Еврозоната не означавало даване на право да се обслужваш при печатница за пари, както вярвал Варуфакис. Това членство не означавало и задължение на други държави да поддържат гръцката икономика с фискални кредити. Единствено вярното било, че само Гърция може да реши иска ли да остане в Еврозоната.

Зин смята за погрешно и твърдението, че без излизане от Европейския съюз не можело да има Grexit:

"Ако Гърция иска да излезе от еврото, то всички останали държави биха одобрили единодушно подобна стъпка и то без да изхвърлят страната от ЕС. Ако някой вещае подобен кошмарен сценарий, аргументите му са несъстоятелни."