Промените в пенсионно-осигурителния модел вече са в ход, след като народните представители подкрепиха на първо четене одобрените от правителството промени в Кодекса за социално осигуряване. След почти петчасови дебати "за" проекта на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин гласуваха 115 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. "Против" бяха само 35 души от БСП и ДПС, а коалиционните партньори на управляващото мнозинство от Патриотичния фронт се въздържаха.

"Искам да отбележа, че представеният проект е продукт на съгласие, а не на пазарлъци между социалните партньори. Има желание да се промени една система, която се отнася до всички, но не работи", посочи най-голямото предимство на реформата Ивайло Калфин.

Според одобрените промени още от следващата година възрастта за пенсиониране на мъжете и жените плавно ще започне да се увеличава с по 2 месеца годишно за период от 20 години и през 2037-а всички ще се пенсионират на 65 години.

Предвижда се осигуровките да скочат с 1% от 2017-а и с още 1% от 2018-а, както и отпадане на тавана на пенсиите. Според новата формура за изчисляване на бъдещите доходи на възрастното население тежестта на всяка година трудов стаж също ще нараства по швейцарското правило (т.е. индексирано с годишната инфлация - б.а.) докато достигне окончателния си размер от 1,5 на сто. Това ще позволи на правителството да изпълни основното си обещание да осигури 40% ръст на пенсиите и много по-добър стандарт на живот. 

Предвидени са и достатъчно мерки за ранно пенсиониране на категорийните работници, които се трудят при тежки условия. Служителите от първа категория ще се пенсионират на 55 години или с десет години по-рано от редовната възраст, а тези във втора категория – на 60 години или пет години по-рано от редовната възраст.

Предвидена е и възможност хората, на които не им достигат до 12 месеца от необходимата възраст, да се пенсионират по-рано, но с намален доход. Според формулата от пенсията им ще се изваждат по 0,4% за всеки липсващ месец, като сумата се определя пожизнено.

Основните критики към предлаганите промени дойдоха от левицата, която настояваше за замразяване на възрастта и стажа за пенсиониране и по-драстично увеличаване на вноските за фонд "Пенсии". Корнелия Нинова от БСП дори поиска максималният осигурителен праг да е равен на 10 минимални работни заплати, за да може да расте през годините заедно с ръста на доходите и хората с по-високи приходи да плащат по-високи осигуровки. Според изчисленията на левицата, тези мерки автоматично ще осигурят между 800 милиона лева и 1 милиард в бюджета на Националния осигурителен институт. Идеите обаче не срещнаха подкрепата на мнозинството.

"От фокуси не разбирам, но мисля че разбирам от финанси. Няма как да намалявате възрастта и стажа, а да увеличавате пенсиите", репликира социалният министър Ивайло Калфин.

Най-силна защита в пленарната зала промените получиха от лидера на Реформаторския блок Радан Кънев.

"За някои този проект може да изглежда недостатъчно смел, но той е достатъчно умен, за да гарантира, че дори тези, които сега гласуват против, няма да го променят в следващия парламент", заяви Кънев. 

По думите му някои от промените наистина са недостатъчни, но са в правилната посока и от името на парламентарната си група пое ангажимента да внесе допълнителни поправки преди второто четене на законопроекта. Реформаторите ще предложат пенсиите на родените след 1960 г., получавани от солидарната система (НОИ), да бъдат намалени не с 28%, както иска Министерството на финансите, а максимум с 15 на сто, за да не се ограбват възрастните граждани.

Допълнително ще се разработят и конкретни текстове във връзка с прехвърлянето на парите за втора пенсия от универсалните фондове към държавата. 

В хода на гласуването депутатите не подкрепиха идеята на Волен Сидеров от "Атака" минималната пенсия да стане 500 лева. Националистът обяви, че почти 1,2 млн. пенсионери у нас живеят под прага на бедност от 280 лв., което е равносилно на геноцид. Аргументите му бяха отхвърлени с мотива, че за да се поддържат подобни нива на месечните пенсии, ще са необходими допълнително над 6 млрд. лв. годишно в бюджета на държавното обществено осигуряване.

Нерешен остава и проблемът с инвалидните пенсии, които са сред основните причини за големия дефицит в НОИ. Всяка година по това перо се харчат почти 1,5 млрд. лв., повечето напълно фиктивни. Механизмите за издаване на медицинска експертиза и отпускането на обезщетенията ще бъдат предмет на отделна законодателна инициатива.

Очаквайте подробности.