Последен съдийски сигнал след референдума. Ясно е - „охи“-то е много повече от „не“-то. Всички вече научиха това разминаване между гръцкия и българския език. Първите реакции са като след футболен мач – в двете крайности, без никаква връзка с показаната игра на терена. Нашите са наши, вашите са ваши.

Обладаните от антизападнически плам са видимо щастливи. Показаха им го! Край на новия световен ред! Светът не е еднополюсен!

Като, разбира се, под втори полюс се разбира Русия на Путин.

Дали се радват по същия начин, когато видят дете със счупена играчка, което решава да накаже лошата стена със силно блъскане на главата си в нея...

Харесвате ли сметката си за ток?

За да стигнем до отговора на този въпрос, трябва първо да си отговорим на друг – за какво всъщност гласуваха гърците в неделя. Подкрепяте ли предложеното споразумение със всичките му там детайли, е въпрос, чиято основна цел е да бъде неразбираем. За да звучи като въпроса „Харесвате ли живота си?“

След няколко поредни години на сериозно орязване на разходи, представяно пред гръцките избиратели не като необходимост, а като изискване на Европа, резултатът дори е слаб – би трябвало 100% да отговорят с „Баста!“

Това, което направи Алексис Ципрас, е, че напипа болката и посочи някой за виновник. Боли ви бъбрекът? Погледнете съседа, не ви ли съмнява в нещо? Той е виновен!

Безотговорното популистко поведение в стил „напипваме болката, посочваме виновника“ донесе успех на Ципрас. Приятно е да му повярваш, когато истинската причина не е лесна за признаване. Извинете за изтърканата дума, но става дума за непроведени реформи. За потънала в клиентелизъм икономика, за подчинена на групови интереси несвобода, за раздута бюрокрация, която след всички избори само се увеличава. Така никой не може да те обвини в политическа чистка, нали?

Много по-лесно е да обвиниш чуждия, отколкото да признаеш собствения си провал да подредиш обществото си. Парадоксално на пръв поглед, но точно говорещият срещу олигархията Ципрас се превърна в неин мощен защитник. Защо да обвиняваме родната мафия, хайде да обвиним лошата Европа.

Ципрас на практика попита гърците „Харесвате ли сметката си за ток?“ Вие как ще отговорите?

Носещите „Че Гевара“ на гърдите си избягват отговора на въпроса какво ще стане, ако утре Гърция просто каже „Край!“ Представете си, че животът започне отначало. Няма дългове, няма споразумения. Има една уловка, която сънуващите залпа на Аврора пропускат - дори и всичките дългове на Гърция да бъдат отписани, само след няколко месеца държавата отново ще бъде изправена пред необходимостта от външно финансиране. Защото просто сметките не излизат и огромни пари изтичат извън обществения интерес. Тогава кой ще е виновен?

Иначе няма нищо лошо Путин да реши да плати всички дългове и да „освободи“ гърците. Ама не го прави и дори няма намерение да го направи.

Наистина ли се подиграваме?

В другата крайност са проевропейски настроени българи, които очакват с нетърпение катастрофата на Гърция. Че и с наслаждение. Вероятно възможността някой друг да е по-зле, може да оправи настроението за деня на някого. Вероятно възможността някой друг да действа по-неразумно от нас, повдига самочуствието на някого.

Наистина ли мислим, че гласуваме като цяло по-разумно, след като десните при нас превръщат държавата в бизнесмен №1, левите фалират банки, либералите издигат мафиотски босове на държавни позиции, патриотите искат резервати за цигани, а националистите се управляват от руското посолство?

Нелепо е да се радваме на провала на гърците, след като лесно можем да се озовем в същата ситуация. Това, че днес държавният дълг на България е несравнимо по-малък от този на Гърция, не означава, че икономиката ни е освободена от клиентелизъм, че имаме върховенство на закона, че бюрокрацията не е всетържествуваща. И че за нула време не можем да си забъркаме подобна каша. 

Единствената причина, че днес не ни управлява Волен Сидеров, е, че той е значително по-слаб като материал от Алексис Ципрас. Но избирателите сме напълно готови да се отдадем на лесното решение, което сочи виновника някъде отвъд нас.

Така че – cool down, както се казва на развален френски.