Има рецепта от 8 точки, при която само за няколко години Гърция може да стъпи на краката си, а на корупцията да се сложи край. Дава я Тило Сарацин, един от най-известните германски финансисти и банкери, работил и в Международния валутен фонд. Той е човекът, който въведе западногерманската марка в ГДР. Сарацин беше ключова фигура при подготовката през 1989/1990 г. на Валутния, икономическия и социален съюз при обединението на Германия. Като сенатор по въпросите на финансите на Берлин (2002 – 2009 г.) той санира бюджета. През 2010 г. се издигна до член на Управителния съвет на германската национална банка – Бундесбанк. Неволно сам сложи край на кариерата си, като написа книгата "Германия се демонтира", в която бичува немската наивност и се обявява срещу имигрантите в страната. Всъщност го уволниха заради тази книга, която претърпя няколко милионни тиража. Сарацин продължи да пише, най-новата му книга е "Европа не се нуждае от еврото".

Тило Сарацин (70 г.) е известен и с острия си език, за него няма теми табута. Той обаче предпочита да излага тезите си в книгите си, да предизвиква бурни обществени дискусии, но отбягва да дава интервюта. Този път прави изключение и в паралелни интервюта за берлински издания, сред които “Берлинер цайтунг и “Билд” прави анализ на причините за сегашната криза в Гърция, на грешките на политиците, включително на Ангела Меркел и дава своята рецепта от 8 точки за стабилизирането на Гърция.

Предлагаме ви неговите разсъждения и мнението му по въпроси и извън гръцката тема.

Според Сарацин има много държави, които се справят добре и без еврото – Дания, Швейцария, Великобритания, дори Полша и Турция. Някои страни, които водят разумна икономическа политика, се развиват по-добре, точно защото не са в Еврозоната.

Един Grexit (излизане на Гърция от Еврозоната – б. р.) обаче би имал негативни последствия за Атина и то не защото би загърбила еврото, а защото ще секнат огромните парични потоци.

"По груба сметка през последните 30 години 30 на сто от гръцкото благоденствие не дойдоха от страната, а от различните фондове на Европейския съюз. Секнат ли тези парични потоци, в Гърция ще зейне голяма дупка по отношение на жизнения стандарт", казва Сарацин.

Какво означава според него кризата за Европа и за еврото?

Отговорът е: "Сегашното развитие и като изповед на разкаяние по отношение на досегашните стратегии на Жан-Клод Юнкер, на Мартин Шулц и на Ангела Меркел. Това е признание за банкрут. Още при първия спасителен пакет се изпадна в клопката на погрешна теория – ние ще се справим, като успеем отвън да направляваме законно избрани правителства чрез налагане условия. Това е погрешно и сега стана безпощадно ясно. Не се знае обаче какви ще са последствията. Нека първо да изчакаме изборите в Испания или във Франция – страни с дълга икономическа традиция, където голяма част от населението приема капитализма със скърцане на зъби. Ако сега пак дадем пари на Гърция, то това е пряка изборна помощ за левицата (в западни държави – б. р.)".

Попитан дали на гърците им липсва генът на спестовността, Сарацин отговаря: “Не. Те имат друга нагласа. Налице е крайно ниско социално доверие спрямо обществото. За гърците не е грях да се лъжат взаимно или да мамят държавата, ако това не се отнася до родата или приятелите. В Германия мисленето е друго – ние сме общност и тя функционира единствено, ако всички спазваме правилата.”

Относно кой носи вината за гръцката криза, Сарацин обяснява: “Обща валута при независими държави не функционира, когато всяка страна сама трябва да носи отговорност за финансовото си поведение. Гърците в продължение на десетилетия живяха над възможностите си. Досега те бяха субсидирани с над 300 милиарда евро. Сега те искат, както показва референдумът, да продължават да получават помощи, без обаче в бъдеще да им поставят условия.”

Ако Сарацин би бил германски финансов министър, той в никакъв случай не би нарушил Договора от Маастрихт, който не допуска финансова подкрепа за страна от Еврозоната. При него още през 2010 г. не би било възможно да се отпускат финансови помощи за Гърция.

Интересно е какво отговаря Тило Сарацин на въпрос какъв план би приложил, ако той би бил гръцки финансов министър. Според него, за да се реформира една страна, е необходима властова база. Дори грижата на ляв премиер да е да създава добро настроение, той трябва да остави финансовия министър да си гледа работата.

Планът на Сарацин за излизане на Гърция от кризата би бил от 8 точки:

1. Данъчна реформа и назначаване само на неподкупни шефове на 100-те финансови подразделения в страната.

2. Незабавно уволнение и при най-дребния случай на подкуп. Всеки гражданин, който съобщи за подкупен чиновник, получава премия от 5000 евро, ако корупцията се докаже.

3. За три години персоналът в държавната администрация да се свие до средноевропейско ниво, което ще рече съкращаване наполовина на сегашните чиновници.

4. Назначаване на спецкомисия, която да провери дали всеки един пенсионер е още жив. (Според оповестени данни държавата превежда пенсии на хиляди гърци, които отдавна не са между живите – б. р.)

5. Незабавно вдигане на пенсионна възраст за мъже и жени на 65 г.

6. Въвеждане на кадастър по германски модел.

7. Стриктна проверка на собствениците на вили и яхти, които трябва да докажат произхода на парите си и плащани ли за данъци върху тях. Ако не са и налозите не бъдат издължени постфактум, имуществото се отнема като противозаконно.

8. Преговори с Швейцария и постигане на споразумение да се разкрият имената на гърци титуляри на сметки, както и влоговете им по тях.

"Така само за няколко години и без помощ отвън гръцкият дефицит ще се стопи", уверен е Сарацин.

Къде сбъркаха Меркел и финансовият й министър Шойбле?

Отговорът е безпощаден: "И двамата през 2010 г. прегазиха Договора от Маастрихт с първия помощен пакет за Гърция и така те тръгнаха по погрешен път. Сега трябва да плащат грях. Още от тогавашната си заблуда те се опитваха 5 години да направят най-доброто. Беше напразно. Сега и двамата са в капан. Ако и след референдума на "не"-то пак отстъпят, то тогава всички потенциални грешници в Еврозоната ще знаят, че си струва да си деструктивен и да не изпълняваш задълженията си. Ако Меркел и Шойбле покажат твърдост, може би ще се стигне до спорове с Франция и Италия, а Гърция ще трябва да излезе от еврото, защото ще може да плаща сметките си само с някакъв нов вариант на драхмата."

Сарацин смята, че подкрепата за Гърция от самото начало е била голяма грешка: "Една суверенна държава сама трябва да решава по разходите и приходите си така, че да не се появи непосилен дефицит. Ако не иска да го прави, да си носи последствията."

От друга страна гърцкият народ, а не само той, не е прозрял начина на функциониране на валутен съюз: "Една валута не е подарък, а законно разплащателно средство. Колко пари получаваш и имаш, зависи от собствената ти икономическа мощ, а не от валутата. В касовата зала на Европейската централна банка няма магаре със самар, пълен с дукати, откъдето малко или повече да се самообслужват държавите от Еврозоната. Ако някой мисли обратното, рано или късно валутният съюз ще катастрофира."

Какво мисли за Ципрас?

"Той действа хладнокръвно и последователно. Той иска Гърция да е суверенна държава, която да не позволява решенията й да бъдат диктувани от Брюксел и ще го постигне. Ципрас много точно знае, че това с еврото няма да стане. Той го приема. Сега Ципрас ще стартира грандиозна инсценировка – лошата Европа оставя бедните гърци сами. От угризения на съвестта ще им подхвърлим още малко пари. През това време Ципрас на спокойствие ще подготви Grexit. На референдума той получи подкрепа от над 61 на сто. Това е изключително силен мандат. Ципрас може да си позволи всякаква лудост и ще бъде подкрепян от народа си".