Преди година приходите от приватизация в България бяха почти толкова, колкото и разходите за издръжка на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Тогава това бе логично от гледна точка на политическата несигурност в страната и вкарването във фризера на всички големи сделки.

Какво се случва през 2015?

Въпреки всички заявки на новото правителство за използване на приватизацията като механизъм за привличане на капитали и икономически растеж, заявките си останаха само на ниво предизборни обещания.

"Приходите ни за първото полугодие са 3 милиона лева и се дължат изцяло на приходите от следприватизационен контрол на ангажименти по стари договори", заяви пред Клуб Z изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов.

Така още от сега е ясно, че годишният план за приватизация през 2015 година, в който бяха заложени 120 милиона лева приходи, няма да бъде изпълнен.

"На практика не ни остана нещо съществено като сериозен актив за продаване", каза Караниколов.

През последните месеци от списъка на фирмите, които трябваше да се продават, изпаднаха именно тези, от които можеха да влязат най-много пари. Министърът на културата Вежди Рашидов спря продажбата на "Аудиовидео Орфей", а министърът на външните работи Даниел Митов направи същото с Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС). Общото между тези фирми е, че основната им ценност са имотите, които притежават и към които има сериозен интерес.

И докато от културното министерство имат доста основателен аргумент за "Аудиовидео Орфей" - а именно, че собствеността за част от активите не е изяснена, то за бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус мотивът за вкарване в забранителния списък не звучи сериозно. А той е, че дипломатическите имоти се ползвали от чужди дипломатически мисии.

Така или иначе АДИС вече е свалена от тезгяха, а в момента ръководството на АПСК се опитва да склони външно министерство да се съгласи да се продадат като обособени части 13 имота на агенцията, в които със сигурност не живеят дипломати.

Става дума за ловна хижа с един декар терен в курорта "Боровец", почивна станция на "Златни пясъци" с прилежаща земя от 12 750 кв. м., за големия магазин с площ от 1197,64 кв. м  на ул. “Райко Алексиев” № 40А в столичния квартал "Изгрев", за ресторанта на същия адрес, за магазин с площ от 1615,00 кв. м на ул. “Хайдушка Поляна” № 3,  както и за магазин с площ от 409,47 кв. м на площад „Велчова завера” № 1 в квартал Лозенец.

Останалите имоти от списъка са също толкова атрактивни, но предложението на АПСК за продажбата им вече месец стои на трупчета.

"За всеки от тези имоти има инвеститорски интерес и то сериозен. Смятаме, че никой дипломат няма да бъде ощетен, ако те бъдат продадени", каза Караниколов.

Според него, ако се направят търгове с явно наддаване по отделно за всеки от тези имоти, приходите е много вероятно да надхвърлят 60 милиона лева.

Извън АДИС на практика няма други държавни активи, от които могат да се вземат пари. Шансовете за продажба на "БДЖ-Товарни превози" са равни на 0 и в приватизационната агенция го осъзнават отлично. Причините са много, но най-съществената е, че няма споразумение с кредиторите на жп превозвача, така че не се знае колко са дълговете на фирмата, което прави невъзможна каквато и да е калкулация за стойността на активите на дружеството.

Много е вероятно скоро да бъде продадена единствено казанлъшката военна фирма НИТИ, за която има оферти от 5 компании. Но от нея едва ли ще дойдат повече от 4 милиона лева.

Като цяло е кристално ясно: планът за приватизация през 2015 година отново няма да бъде изпълнен. И то с много.