Калоян Стоев, Лютви Местан и Маргарита Попова и други повече или по-малко известни звезди от политическия ни небосклон са изключително заети от няколко дни. Пишат, говорят, дават интервюта. Всички те призовават в общи линии за две неща:

- Не пипайте прокуратурата;

- Дайте на нас да направим по-добра реформа.

Това са две противоречиви твърдения. Ако нещо не трябва да се пипа, то вероятно е по причина, че това нещо работи перфектно. Не се правят смени в отбор, който вкарва голове, казва старата футболна максима.

Най-логичната отправна гледна точка към всеки разговор за т.нар. съдебна реформа е въпросът дали сме доволни от системата – от Висшия съдебен съвет, какъвто е в момента, от прокуратурата, каквато е в момента, от съдилищата, каквито са в момента.

Ако отговорът беше „да“, тогава всички публично изказвани притеснения щяха да бъдат оправдани. Изследването на „Алфа рисърч“ от миналия месец е поредното, което измери 6% одобрение за дейността на прокуратурата и 8% одобрение за дейността на съда.

Не пипайте ли?

Системата няма никакво доверие сред гражданите. Преди седмица разбрахме, че и мнозинството съдии във Върховния касационен съд нямат никакво доверие в този ВСС. И шефовете в тази система очакват гражданите да ги оставят сами да решат дали и колко имат нужда от промяна.

Когато енергетиците настояваха хората да не им се бъркат, защото само те са специалистите, похарчихме милиарди за АЕЦ „Белене“. Когато военните настояваха хората да не им се бъркат, защото само те са специалистите, прокопаха царичинската дупка. Когато магистратите настояваха хората да не им се бъркат, изгладиха белите покривки.

„Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България.“

Бойко Борисов, 7 февруари 2014 г.

„В българската съдебна система функционира една изключително овластена мафия – на вечните съдебни началници.“

Христо Иванов, 8 юли 2015 г.

„Че той "КОЙ" си я владее. Тя си е негова.“

Галина Карагьозова, член на ВСС, 9 юли 2015 г.

Кратък преглед на говорителите и трибуните срещу съдебната реформа удивително съвпада с тези три цитата. Видно е кой и защо има интерес да настрои повече хора срещу необходимите промени.

А призивът да се започне наново, да седнат всички около масата и да направят „по-добра реформа“, е публичната капитулация на защитниците на статуквото. Вече никой не може да си позволи да брани открито съдебната система, каквато е в момента. Никой не смее да каже, че е против реформата. Така стигнахме до рефрена „по-добра реформа“, което означава само едно – отлагане във времето. (А ако предложението на г-н Местан за изтегляне на проекта и консултации за нови бъде прието, той ще изпрати ли в работната група единствения депутат от ДПС, който има стаж като магистрат?)

Упреците към предложенията също са основно в две посоки:

- Никой не казвал какви точно са;

- Нямали широка подкрепа.

Проектите са внесени в Народното събрание и на хартия, има ги и на сайта на парламента. Те са написани и са публични за всеки, който прояви интерес към тях. Вицепрезидентът Маргарита Попова се разтревожи дали скритата цел не била прокуратурата да премине към изпълнителната власт. В проектите не пише такова нещо, а министър Христо Иванов е имал нееднократно възможността да отговори: Не! Не й е там мястото. Премиерският съветник Яне Янев пък нищо не разбирал от проектите. Това с четенето и разбирането все пак е личен, а не обществен проблем.

Толкова ли е трудно да се запомнят три неща – разделяне на ВСС на прокурорска и съдийска колегия, намаляване на мандата, публично гласуване. Който има нещо против, нека го каже. Засега единствено Георги Близнашки защитава тайното гласуване.

Когато разговорът е разумен и на общ език – т.е. едно е едно, а две си е две, тогава въпросите получават лесни отговори. И ако нещо е грешно, се коментира защо е грешно и кое е правилно. Ако нещо може да бъде по-добро, се коментира как да стане по-добро. В такъв разговор обяче Калоян Стоев и останалите му аватари не влизат.

Затова всяка форма на обществен натиск е полезна за изясняване на позициите. Дали ще бъде #160от240, дали ще бъдат въпроси на редовните срещи между избиратели и избраници, дали ще бъде нещо трето. Добре е всеки политик да отговаря ясно на въпросите одобрява ли системата, каквато е в момента, какво би подкрепил и какво не би подкрепил за нейната промяна. 

Това са прости въпроси, които могат да имат прости отговори.

В графа „интриги“ попадат други питания - #Кой е писал промените?, след като под проекта пише: одобрени от Министерския съвет по предложение на Министерството на правосъдието. Засега в тази графа попадат и „разследванията“ за завери, планове за превземане, купуване на протести и т.н. Засега са в графа „интриги“, искрено се надявам скоро да започнат да попадат в графа „присъди за клевета“.

Още по-нелепо е да обвиняваш защитниците на промените в това, че целият парламент не се втурва вкупом да ги подкрепи. Или пък за това, че шефове в съдебната система били твърдо против тези промени. Всъщност това е задължително.

Представяте ли си всички да бяха щастливи от тези промени? И пневмонията да гласува за антибиотика си...