Правото на изразяване на мнение е защитено от конституцията, медиите са четвърта власт, журналистите имат право на свободно изразяване, в допълнение българското законодателство предвижда и клауза на съвестта.

Мотивирани ли са журналистите да работят за правото на информация на аудиторията, да разработват сериозни теми, да разкриват нарушения: ето някои предположения на базата на публикации в медиите и социалните мрежи в последните дни:

1. Отзивчивата прокуратура

Как прокуратурата чете вестници: факти, систематизирани от Росен Босев. Подборката е дълга, но въпреки това непълна –  липсва например светкавичното сезиране по сигнал на кметицата на Казанлък, с която прокуратурата работи добре –  и озадачаващото прилагане на чл.326 НК. Известни са случаи – някои са посочени в публикацията –  в които прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи източниците им  – има и нееднаква практика по снемане на показанията от журналиста при самосезиране.

2. Деликатният премиер

Я елате, пиленца, при батко: записи, показващи отдавна известното отношение на премиера към вестник Сега:

“Аз искам много внимателно и с голяма молба към вас, особено към тези медии бухалки на газовите посредници, които по стотици милиони на година взимаха като посредници от газа, които много услужливо техните вестници стоят така в сутрешните блокове, че да се виждат най-много… Какво от реформата сме орязали? […] Цяла сутрин слушах точно обратното. В медиите-бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение.”

И по-нататък към репортерка: “Съседът ми там има едни пуйки и като им кажеш така, и те точно по същия начин звучат. Кажете сега пак, не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, а просто така – прлю-рлю-рлю-лю”.

3. Стриктният към правилата директор на обществена медия

Както се вижда в социалните мрежи, водещата на предаването Клубът на журналистите в БНР получава искане за писмени обяснения, защото е създала предпоставки за некоординираност в звученето.

Поставени са въпроси за договор с частно дружество, какво точно го налага и на базата на какъв анализ и каква процедура БНР дава достъп до чужди програми на сайта на общественото радио.  Ако говорим за координиране в звученето – това изглежда да са  уместни въпроси.

Наскоро програмният директор в същото обществено радио трябваше да представи диплома по Публична администрация. Дали отстраняването му координира звученето, знае само ръководството.

4. Мултиплексите все пак

И като говорим за свобода в цифровото време: кой е собственик на БТК и на предприятията, които имат засега разрешения за цифрово наземно разпространение на програми. Пиер Луврие твърди, че вече не е. Той и не поиска разрешение от КЗК.

5. Контролът върху вестниците

Не е такава работата с Пади Халпени – или т.нар. Пади Халпени – който щеше да става собственик на вестниците на Пеевски – Кръстева, получи  разрешение от КЗК – но така и не се е появил в регистъра на действителните собственици. Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /08.05.2015 г./

И тази ситуация остава важна – заедно с последващите промени (Преса)  – защото, с думите на  един от издателите – полученият заем представлява “акционерното участие на Пеевски”. Графиката е от сайта на Протестна мрежа:

Още за вестниците: ще играе ли пенсионерката Райна Иванова Велинова сериозна роля на медийния пазар? През юли в медиите е изнесена информация, основана на публични регистри, че на Райна Велинова са прехвърлени Таргет Медиа и Делта Нюз  – дружества на Петьо Блъсков-син.

6.  ТВ7, смяна на собствениците, голямата картина изток-запад, нови официози

ТВ7: острие в хибридната война: предупреждението на Илиян Василев. Това е нов момент в родния телевизионен пейзаж, макар че вече имаме впечатления от известната Алфа ТВ. Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, се очаква да е свързан с управлението на телевизията ТВ7.

От друга страна, интересно е да се следи как Канал 3 встъпва във функциите на ТВ7 от времето на Бареков. Може да се чуе същата линия на коментари, същия погром върху хора  – с етикети (нищожество и пр.) и същият апломб на хора от властта, които  легитимират този стил с участието си.

*

Индексите за свободата на изразяване за 2015  се изготвят на базата на факти като тези - и  фактите са важни, а не индексите - които само регистрират отрицателната тенденция.

Текстът е блога на проф. Нели Огнянова. Подзаглавието е на Клуб Z.