На 29 юли 1958 г. е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (англ. National Aeronautics and Space Administration, NASA). Това е американска правителствена агенция, която се занимава с националната програма за космически изследвания на САЩ.

Следвайки съветската космическа програма, която успешно изстрелва първия изкуствен спътник в космоса („Спутник-1“), САЩ също насочват усилията си към космоса. Конгресът на Щатите алармира за заплаха, свързана с американската безопасност и технологично лидерство (познато е като Кризата "Спутник“), което налага взимането на незабавни мерки. Президентът Дуайт Айзенхауер и неговите съветници започват обсъждането на по-находчиви мерки. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална агенция, която да ръководи всички невоенни дейности в космоса.

"Експлорър 1"

"Експлорър-1“ е първият изкуствен спътник на САЩ изстрелян на 31 януари 1958 г. Същата година на 29 юли президентът подписва договор, с който основава НАСА. Когато започва работа по операции на 1 октомври с.г., НАСА разполага с четири лаборатории, 80 работници от 46-годишната правителствена организация Национален консултативен комитет по въздухоплаване. Отличителният съдружник на НАСА, който ѝ предоставя възможност да влезе в космическото състезание със СССР, е германският инженер получил американско гражданство Вернер фон Браун.

Първите програми на НАСА включват изследвания върху космическия полет и са ръководени от натиска, оказан от състезанието между САЩ и СССР (наречено е Космическото състезание), което е част от Студената война.

                Нийл Армстронг

Програмата "Мъркюри“ стартира през 1958 г. и поставя началото на изследване дали човек може да оцелее в космоса. На 5 май 1961 г. астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса, като пилотира „Фрийдъм 7“ по време на 15-минутен суборбитален полет. Джон Глен е първият американец летял около Земята на 20 февруари 1962 г. по време на 5,5-часовия полет с „Френдшип 7“.

Няколко години по-късно започва изпълнението на програма „Аполо“, проектирана да изпрати хора до Луната. На 20 юли 1969 г. „Аполо 11“ каца на Луната и Нийл Армстронг става първия човек, който стъпва на повърхността ѝ.

„Скайлаб“ е първата космическа станция, която САЩ извеждат в космоса. 75-тонната станция се движи в орбита около Земята в периода от 1973 до 1979 г. Посещавана е от екипаж три пъти, през 1973-1974 г.

В края на 70-те и през 80-те НАСА се фокусира напълно върху проекта „Спейс Шатъл“. Совалките са планирани да бъдат изстрелвани често и да бъдат космически кораби за многократно ползване. До 1985 г. са построени четири космически совалки. Първото си излитане „Колумбия“ прави на 12 април 1981 г.

"Чалънджър" се взривява 73 секунди след излитането.

Совалките обаче не се оказват перфектни и тъй като полетите са много по-скъпи от предвиденото (особено след инцидента с „Чалънджър“), интересът към проекта намалява.

     Изстрелване на "Вояджър 2"
   с ракетата "Титан 3Е Кентавър".

Тогава започва работата по космическата станция „Фрийдъм“, за да се поддържа фокусът върху пилотираните космически програми, но в НАСА възниква спор, свързан с това, че те са много по-скъпи от непилотираните, но успешни мисии като тези на сондите „Вояджър“ например.

На 4 декември 2006 г. НАСА обявава, че планира да построи постоянна база на Луната. Стартът на проекта вероятно ще е 2020 г. и до 2024 г. се очаква тя да е напълно функционираща, което да позволи посещаването ѝ от екипаж.

На 28 септември 2007 г. директорът на НАСА Майкъл Грифин обяви, че смята до 2037 г. да прати човек на Марс.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 29 юли по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив