Лавината от политически събития, съпътстващи преговорите за промените в Конституцията от последната седмица, създадоха поредните митове за широка употреба. И докато „историческият компромис“ на съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев бе обект на множество по обем анализи и коментари, то заявката на лидера на ДПС Лютви Местан за „ускоряване“ на съдебната реформа потъна в общата еуфория по събиране на 180-те депутатски подписа под осакатения проект за изменения в Конституцията. Успешната мимикрия на ДПС от категоричен противник на реформите в проводник на “консенсуса” обаче бе лишено от ясно политическо обяснение, което би следвало да отговори за действителния смисъл на поредица събития.

Стъпка № 1 – под чертата

Добилият известност като правителствен проект за промени в Конституцията (подкрепен от ГЕРБ, РБ, ПФ) бе внесен в края на май в парламента. Още преди това обаче от ДПС – партията, чиито кадри последователно завземаха ключови позиции в съдебната власт благодарение на тандема Сотир Цацаров – Георги Колев във Висшия съдебен съвет (ВСС), дадоха ясно да се разбере, че последната дума по конституционните промени ще бъде именно тяхна.

Разделителната линия между това какво може и какво не може да се случи в съдебната власт бе поставена в началото на май от депутата от ДПС Четин Казак. След консултации в парламента Казак дешифрира възможните реформи и обозначи партията в полето на привържениците на статуквото в прокуратурата и необозримата власт на главния прокурор над политико-икономическите процеси в държавата. Тогава Казак достатъчно ясно разграничи докъде стига възможният компромис.

„За нас е от абсолютно важно под слогана, девиза „независимост на съда“, да не зачеркваме независимостта на съдебната власт. Тоест всякакви инициативи, които целят в името на обособяването на съда като единствения носител на независимостта на съдебната власт и подчиняването на другите две части на съдебната власт на политически влияния, на други възможности за манипулации и подчиненост на изпълнителната власт, за нас са крайно неприемливи“, обясни депутатът от ДПС. По същество под обтекаемите формулировки се проясни категоричният отказ за реформа в прокуратурата.

Стъпка № 2 – на шахматната дъска

Съвсем естествено след разполагане на силите ясно се очертаха и двата лагера. За следилите процесите в съдебната власт през последните години – изненади нямаше. Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), чиито позиции следват официалната линия на ръководството на прокуратурата, обяви, че в последните месеци са внушавали очаквания за реформа в прокуратурата. По-рано същата съсловна организация обяви, че разделянето на ВСС ще доведе до капсулиране на прокурорите и съдиите и ще доведе до „прокарване на съмнителни гилдийни интереси“ в колегиите. Официално от АПБ сложиха кръст на реформите на специална конференция на 24 юни, когато обявиха, че промените в Конституцията могат да се приемат единствено от Велико Народно събрание (ВНС), а предложенията са „законодателна репресия“, която цели да смачка добре работещата прокуратура (теза, която последователно бе лансирана от главния прокурор Сотир Цацаров и предшествениците му на поста).

Именно на конференцията на прокурорите бе парафиран и новият курс на реформата – промени в процесуалните закони, които бяха представени като единствена панацея за отчайващото състояние на правосъдието.

Едно съвпадение демаскира общия фронт срещу промените. В рамките на няколко дни служебният премиер проф. Георги Близнашки започна да громи реформата на правосъдния министър Христо Иванов, който бил „лаик“, с тезата, че „изнасилва“ Конституцията, а само ВНС може да приеме предлаганите изменения. Проф. Близнашки междувременно беше обявен за експерт на ДПС във временната комисия за промени в Конституцията, а аргументите му впоследствие почти дословно бяха повторени от Казак. Близнашки бе и лектор на конференцията на Асоциацията на прокурорите, където обяви, че протестите през 2013 г. са избухнали заради „външността на Пеевски“, преповтори идеята (близка и на Сотир Цацаров), че измененията целят да извадят прокуратурата от съдебната власт, за да е уязвима политически и пламенно защити тайния вот при гласуването във ВСС (пункт, който впоследствие отпадна от новия проект за промени в Конституцията по изрично настояване на ДПС и АБВ).

Последователно и с еднакви аргументи (за нуждата от Велико Народно събрание) разделянето на ВСС на две колегии бе отречено от подчинения на главния прокурор състав на съвета, както и от Върховния административен съд (ВАС), чийто председател Георги Колев бе избран през първия мандат на ГЕРБ. В становището на ВАС можеха да се видят почти дословно тезите на Близнашки – „част от предвидените промени… създават предпоставки за капсулиране на системата, нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването й от принципите за върховенството на закона и правовата държава“, нужда от промени в процесуалните закони, общите събрания на съдиите създавали нов конституционен орган, разделянето на ВСС било възможно само през ВНС и т.н.

Основният фактор, с който се съобразяваха всички – главният прокурор Сотир Цацаров, пък отдавна бе сменил тактиката и от пълно отричане на разделянето на ВСС (миналата година) публично вече се изразяваше в най-общ смисъл за реформата. Аргументите му бяха подети от Асоциацията на прокурорите и няколко прокурори в изяви по медиите.

На фона на доста агресивните като тон (а според част от юридическата общност – несъстоятелни) възражения на противниците, не бе обърнато почти никакво внимание на официалните становища на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет и Съюза на съдиите, според които пътят на реформата е правилен, но може да бъде и доста по-радикален. Съдиите от ВКС директно свалиха доверието си от настоящия състав на кадровия орган и поискаха много по-кардинална промяна. Съвсем без преувеличение може да се каже, че дискусиите по апелативни райони на промените съвсем ясно излъчиха и още един силен поддръжник на реформите – редовите съдии.

Стъпка №3 – АБВ или кой подгрява хедлайнерите

В началото на април от партията на Георги Първанов – АБВ организираха форум в Народното събрание за съдебната реформа. Събитието бе уважено от тримата големи – главния прокурор Сотир Цацаров, председателите на ВКС и ВАС и мнозинството от членове на ВСС. На събитието бе изразена готовност АБВ да внесат своите предложения за изменение на съдебния закон (сред които бе закрепено оставането на ВСС като постоянно действащ орган) и предложиха създаване на Съвет по съдебната реформа (предложение, определено от Цацаров като „изключително конструктивен акт“). Всичко това се случи на фона на започващата масирана атака по идеите на министър Христо Иванов за съдебна реформа.

Само няколко дни по-рано група депутати от ГЕРБ начело с подсъдимия Цветан Цветанов внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на практика бламираха очаквания проект от Министерството на правосъдието. Същевременно главният прокурор Сотир Цацаров в същия ден обяви, че представители на прокуратурата са напуснали работната група по ЗСВ в министерството с мотив, че форматът няма да доведе до „смислен продукт“.

Затова съвсем очаквано в началото на миналата седмица лидерът на АБВ Георги Първанов след среща с премиера Бойко Борисов пръв анонсира точките за възпиране на съдебна реформа. “Говорим за свиването на мандата на магистратите, говорим за явното гласуване, говорим за възможността всеки път да се пита Конституционния съд и редица други неща”, обясни Първанов.

Стъпка № 4 – моторът на реформите

Ден по-късно ДПС направи и финалния заход, като преформатира окончателно проектотекстовете от Конституцията, по които е възможен историческият консенсус. Условията на АБВ бяха допълнени и от две нови точки, които, според лидера на движението Лютви Местан, ще ускорят реформите. Подкрепата на ДПС бе изтъргувана срещу уговорката, че правителственият проект ще бъде изтеглен, на негово място ще бъде внесен нов проект, но смален и смекчен, а между първо и второ четене депутатите ще се обърнат към Конституционния съд с питане дали промените са възможни. “Аз съм тук с едно ново, убеден съм, градивно предложение, което цели първо – реформата да се случи и второ – да се случи ускорено. Не бих се разсърдил, ако в нас видите катализатора на тези реформи, ускорителят”, обяви Местан.

На практика обаче вместо обещаното ускорение на съдебната реформа, от ДПС постигнаха точно обратното. С внасянето на нов проект началните срокове за обществено обсъждане (които вече бяха изтекли) започват да текат отново. Така вместо в края на юли парламентът да гласува на първо четене промените в основния закон, това ще се случи през септември. Съмнението, че става въпрос за нелицеприятни договорки и политически пазарлъци бе изразено от председателя на ВКС Лозан Панов, който на въпрос кои партии имат влияние в съдебната власт коментира, че когато пет партии са свързани с правителството, а шеста партия внася предложения и то в “12 без пет”, а час по-късно е готова и с проект, “възникват въпроси.”

Стъпка № 5 – всичко коз или на кого е Конституционният съд

В края на миналата седмица стана ясно и какви ще са въпросите, зададени от депутатите към КС (който вече два пъти се произнесе в полза на Делян Пеевски) – каква е правната природа на разделения ВСС и нарушава ли се независимостта на съдебната власт чрез съотношението на професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия. По информация на „Съдебни репортажи“ въпросите са оформени от ДПС – да припомним, че именно движението и главният прокурор Сотир Цацаров възроптаха остро срещу вкарването на повече членове от парламентарната квота в прокурорската колегия под предлог, че така държавното обвинение се подчинява на политически интереси.

Благовидното решение парламентът да се застрахова срещу приемането на противоконституционните промени обаче не почива на никаква юридическа основа. Професори по конституционно право и конституционни съдии обясниха пред „Съдебни репортажи“, че искането за тълкуване на бъдещи изменения в основния закон би следвало да бъде отхвърлено като недопустимо. От една страна, защото КС не може да обяви за противоконституционни текстове, които не са приети окончателно и на практика не присъстват в правния мир, а от друга страна – защото депутатите могат да се допитват до КС само по процесуални въпроси във връзка с приемането на законопроекта.

В Закона за Конституционния съд никъде не фигурира подобна възможност. Според чл. 12 от закона КС дава задължителни тълкувания на Конституцията; произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента; решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.

В този смисъл са и две особени мнения на покойния председател на КС съдия Румен Янков, който пише в прословутото Решение 3/2003 (превърнато в последните месеци в основен аргумент против промените, използван от ДПС и съдебната номенклатура):

„Ако съдът тълкува сега, последицата ще е очевидна – да внушава как и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да извърши промени в Конституцията. Но подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите – въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво“.

Две години по-късно съдия Янков доразвива тезата си по Конституционно дело 7/2005, където сочи, че „теорията за “разделението на властите”… е продукт на исторически традиции, субективни нагласи и съдържа неосъществени по нормативен път идеи“. „В този смисъл едно питане от описаното в раздел I – какво трябва да бъде съдържанието и структурата на съдебната власт, а не какво гласи записаното в Конституцията, е от категорията вечни въпроси – тези, на които всеки има самостоятелен отговор и концепция. То може да бъде обсъждано и интерпретирано във всяка насока, но такава интерпретация, която не е нормативна, съдът няма право да извърши“, посочва той.

Според съдия Янков се изисква „имащите политическа власт да са единствени съдии на решенията си и те да преценят“ дали и как да законодателстват. „Недопустимо е вместо тях това да стори съдът“, категоричен е той, защото „съдебният активизъм крие риск от тирания (съдиите са несменяеми, с различна политическа нагласа, избрани по окултен за широкото общество начин и не носят политическа отговорност)“. Той отправя и силно послание към колегите си: за да не бъдат принудени от политиците да се произнесат в дадена посока, „единственият изход“ е „съдът да намери сили да остави политиците да вземат легитимното решение. Гаранцията, дали то ще е съобразено с Конституцията, е самата Конституция – решението на Народното събрание за изменение на Конституцията подлежи на съдебен контрол“, пише съдия Янков.

Конституционалисти, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, подчертаха и друг щрих от битката за запазване на статуквото в съдебната власт. Ако все пак питането на народните представители не бъде отклонено от КС (което бе определено от доц. Кристиан Таков като поредната идея, която може „да удари неочаквана спирачка на съдебната реформа“), съдът ще трябва да се произнесе в условия на ротация на четирима от съдиите, чиито мандати изтичат.

Така отговорът по същество на питането ще се забави, а делото ще бъде разгледано най-рано през ноември. Няма основания да вярваме, че политическите договорки около новите членове на КС (на есен изтичат мандатите на 1/3 от състава на КС – съдии от президентската, парламентарната и съдебната квота) ще изключват избора на съдии по целесъобразност в контекста на висящите въпроси за „тълкуване“ на Конституцията. Няма основания и да се съмняваме в правотата на Таков и за друго – “най-черният сценарий е КС да блокира конституционните изменения (напр. чрез изискване, те да се правят от Велико народно събрание). Тогава ДПС ще се появи цялото в бяло, КС ще е опрал пешкира и ще е целият… да кажем, черен, а ДПС ще е взело поредната си жертва от българските държавни институции в името на съхранената си значимост”.

Текстът е публикуван в "Съдебни репортажи" със заглавие "Как се бави съдебната реформа чрез “ускоряване” и “исторически компромис”. Подзаглавието е на Клуб Z.