Последните две седмици бяха наситени с политически събития, които провокираха реакция и в гражданското общество. Тази реакция достигна връхната си точка, когато Мая Манолова бе избрана за омбудсман. Протестът бе далеч по-анемичен, когато в парламента бе осакатена съдебната реформа, бе запазен високият праг за валидност на референдумите, бяха запазени олигархичните привилегии, материализирани в закона за НСО и т.н.

Докато гражданското общество у нас е най-активно срещу една или друга омразна или неприемлива личност и нехае по принципни въпроси, свързани с общественото ни устройство, политическата ситуация у нас трудно ще се промени към по-добро. А омразните личности ще продължават да дефилират по върховете на държавата.

Големият протест по времето на правителството на Пламен Орешарски искаше най-вече оставката на Орешарски. Чуваха се и гласове за промяна в избирателната система и мажоритарен вот, но те останаха по-скоро гласове в пустиня. И сега се чудим защо моделът #кой продължава да бъде все така непоклатим. Който и да е на власт, докато няма промяна на регламента, по който функционира българската политика, ситуацията ще е все една и съща. Гражданското общество трябва да става все по-значим фактор чрез повече прозрачност и чрез повече отговорност на политиците пред собствените им избиратели. Ежедневна отговорност, а не само по избори. Това е пътят.

За разлика от гражданите, политиците са наясно с това. И много често дори опоненти стават съмишленици, когато се налага да не се дава реална власт на обществото. Никак не е случайно, че първата жертва на "историческия компромис" за съдебната реформа бе явното гласуване във ВСС. И че референдумът за изборното законодателство наесен на практика се провали.

Иначе в последните две седмици прогнозите, че настоящото управление няма да си изкара мандата, станаха все по-основателни. За този кратък период от време управляващите загубиха огромна част от общественото доверие, което и без това не им беше в излишък. Осакатяването на съдебната реформа, бламирането на референдума за изборното законодателство, избирането на старите подуправители на БНБ, запазването на НСО в сегашния му вид, обслужващ вип-персони със съмнителна репутация... Политиците направо съсипаха от удари гражданското общество и собствените си избиратели. Дори Владимир Кличко бе по-милостив към Кубрат Пулев.

Всички тези събития станаха най-вече с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Няма как да не направи впечатление това, че двете партии единодействат особено активно, когато става дума за недаване на реална власт в ръцете на гражданите. Няма да е изненада, ако дори предложението на ДПС за промяна в Изборния кодекс, която реално обезмисля преференциалното гласуване на местните избори, също в крайна сметка бъде прието. Нищо, че към този момент герберите са категорични, че това няма как да се случи.

Който се е хванал с ДПС, хаир не е видял. Това е един от неписаните закони в българската политика. В това твърдение няма никакъв етнически елемент. Просто ДПС е партията, която най-последователно брани интересите на олигархията, тъй като е единствената, която не губи електорат от това си поведение. Фактите са си факти, обяснения - много. Но всички, които си сътрудничат с ДПС, губят избиратели и дори изчезват от политиката. В ГЕРБ обаче като че ли са склонни да забравят тези  доста значителни подробности от българския политически пейзаж.

Правителство, което разхищава обществено доверие с такава скорост, няма как да изкара целия си мандат. Усилията на Борисов да усвоява европейските пари са похвални. Но за стабилността на кабинета е важно той и цялото мнозинство да положат повече усилия и в усвояването на европейските правила за политическо поведение. И да спрат да третират гражданите като поданици.

Пренебрегването на гражданите е един от сълбовете на модела #кой, при който един малък политико-икономически кръг с мутроченгесарски произход се опитва да управлява България като собствено феодално имение. Общественото мнение обаче отдавна е водещ фактор в българската политика. Мнозина са скептични към това твърдение и предпочитат да хулят българина с неговата "робска психика" и т.н. Чудно още колко правителства трябва да бъдат свалени, преди политиците да проумеят, че неглижирането на гражданското общество е най-прекият път към управленския провал.

От гражданското общество обаче също има много какво да се желае. Особено от онези, които претендират да бъдат негови водачи.