Оставката на руския Зукърбърг, Павел Дуров, се оказа първоаприлска шега. Младият предприемач е изпратил писмо до управителния съвет на "Вконтакте", с което оттегля "шегата-оставка". Всички обаче се хванахме на майтапа, защото ни настъпи по болезнения "мазол" за интернет цензурата. 

Мотивите на Дуров и коментарът за "Кремълски настроената" социална мрежа засегнаха така ценната за всички интернет свобода. В технологичния ни свят така както всичко е уеб, онлайн, и всеки си е взел Kindle вместо книга под мишница, цензурата е един развиващ се проблем. Затова шегата се разпространи толкова бързо в медиите, карайки ни да се замислим върху една сериозна тема. 

Интернет за потребителите е синоним на свобода и неограничени възможности, голяма част от живота ни е пренесена онлайн. В нета можеш и сравнително анонимно да си "излееш душичката". Всичко е наред, докато не засегне лично някой "диктатор" и неговите "възгледи и политики". За някои от световните лидери, мрежата е "оръжието" на потребителите срещу тях.

В Турция вдигнаха мерник на Twitter и Youtube, в Китай не се ползват свободно Facebook и Google. Руснаците пък си приеха закон, който дава възможност за следене на сърфирането и "филтриране" на определени сайтове. Интернет достъпът в тези държави е "свободен", стига да не включва разобличаване участието на премиер в корупционен скандал, или търсене какво е станало на площад Тянанмън през 1989.

В България също се прокрадват възможности за интернет цензура - опитите за приемане на ACTA, блокирането на сайтове за залози. Разминаха ни се тези "мерки", но филтрираният уеб продължава да ни засяга. Как ще си "туитнеш" снимките от почивката в Турция? Не може. Ердоган не дава. Няма чуруликане, няма Тянанмън, ако не изнася на партията.

Интернет цензура вече има в доста държави, колкото по-строги стават мерките обаче, толкова по-изобретателни са потребителите. Никой не си дава свободата, била тя и онлайн, току така. Кой ще спечели войната с клавиатурите? Интернет потребителите няма да се дадат лесно, но като се замислиш срещу какво трябва да се борят, и шегата вече не е толкова смешна.