На 9 август 1974 г. американският президент Ричард Никсън напуска Белия дом заради скандала „Уотъргейт“.
През октомври 1972 г. вестник „Вашингтон пост“ изнася информация, според която ФБР е установило, че сътрудници на Ричард Никсън са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която по–късно става известна като Аферата "Уотъргейт“.
По време на президентската предизборна кампания петима крадци са арестувани на 17 юни 1972 г. в квартирата на Демократическата партия в комплекса „Уотъргейт“. Впоследствие действията им са свързани с Белия дом.
„Уотъргейт“ разкрива необузданата корупция, незаконните действия и лъжливостта на администрацията на Никсън. Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята му за поръчването на незаконните операции излиза в светлината на прожекторите и е подхваната от пресата, съда и Конгреса.
Става ясно, че Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията си, нареждал е поставяне на бомби, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания.
Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка още през октомври 1973 г., понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите „Аз не съм измамник”. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите.
Никсън губи подкрепата на собствената си партия, както и на обществото, особено след т.нар. Клане в събота вечер. На на 20 октомври 1973 г. президентът заповядва да бъде уволнен Арчибалд Кокс, специалният прокурор в разследването. Уволнени са и няколко негови съветници, които не са съгласни с това решение.
На 9 май 1974 г. правната комисия на Конгреса започва формални и публични слушания за импийчмънт на Никсън. Въпреки всичките му усилия на 5 август 1974 г. публичност придобива един от аудиозаписите му, известен като „димящият пистолет”. На него се чува, че Никсън дава нареждане да се дадат пари на един от крадците, заловени в комплекса „Уотъргейт“, както и, че възнамерява да изнудва ЦРУ да каже на ФБР да спре разследването на определни теми заради „нещата около Залива на прасетата”.
Няколко от лицата, проникнали в офиса на Демократическата партия, са свързани с операцията при Залива на прасетата. В светлината на загубата на политическата поддръжка и сигурният импийчмънт от Камарата на представителите и осъждане от Сената, Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., след като се обръща към нацията по телевизията предишната вечер. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки. Ако не беше подал оставка, щеше да стане със сигурност вторият президент след Андрю Джонсън отстранен чрез импийчмънт.
На 8 септември 1974 г. обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория мандат на Никсън, слага ефективен край на всички възможности за привличането му под отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга” заради оставката му.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 9 август по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни