На 8 август 1786 г. Джак Балма и Мишел Пакар покоряват връх Монблан и с това се смята, че поставят началото на съвременния алпинизъм.

Връх Монблан.

Алпинизмът е вид високопланински спорт (като едновременно с това е и хоби) и представлява изкачване на планини, обикновено с цел покоряване на техните върхове.

В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида – снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.

Съществуват два вида стилове в изкачването: алпийски и експедиционен. Алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Експедиционният стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците.

Първите опити за изкачване на планински върхове не са били вдъхновени от спортна слава. Подбудите на първите катерачи много често са били религиозни или военно-стратегически – построяване на олтар, наблюдение на вражески войски, съседни държави или метеорологични промени.

Първото документирано изкачване през новото летоброене е на император Адриан през 121 година, който изкачил връх Етна, за да наблюдава изгрева на слънцето. През XVIII век все повече и повече учени започват да правят експедиции в Алпите, и по-специално около връх Монблан.

Алпинизмът в съвременния смисъл на тази дума се ражда през 1786 г. с комерсиалното изкачване на връх Монблан. Алпийският клуб е създаден в Лондон през 1857 г. и картите и пътеводителите, които се издават спомагат за превръщането на алпинизма в спорт. Около 1870 г. алпинистите започват да търсят по-високи върхове и по-трудни маршрути. Андите в Латинска Америка стават център на внимание, след това върховете в Африка и най-накрая Хималаите.

Най-високият връх на Южна Америка - Аконкагуа (6962 м), е изкачен за първи път през 1897-а от групата на Фитцджералд. Американският алпийски клуб е създаден през 1902 г. През ХХ век алпинизмът добива истински интернационален характер, като катерачи от почти всички страни се включват в покоряването на най-високите върхове в света.

След Първата световна война започва истинският щурм на Хималаите. След 30-годишни опити най-високият връх на планетата - Еверест (8848 м), е покорен на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей. К2 (8611 м) - вторият по височина, е изкачен на следващата година.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 8 август по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив