НИЯ КАРАДЖОВА

Държавата започва постепенно да реже приема в университети, които обучават некачествено. За първи път през 2016 година тя ще започне да отказва субсидия на специалности, в които броят на студентите е твърде раздут, а качеството на преподаване – ниско. Взетите от тях пари ще се пренасочват към онези университети, които са на предни позиции в рейтинговата система.

Идеята е по този начин да се промени сегашният начин на финансиране на висшите училища на базата на брой студенти, против което изключително много се говори в последните години, и постепенно слабите специалности да бъдат закрити. Проектозаконът, с който ще бъдат направени тези промени, вече е внесен в парламента.

Най-много от промените ще пострадат двете специалности, в които учат общо около една трета от студентите в България - „Икономика“ и „Администрация и управление“. И двете в момента се предлагат в по 15 държавни университета, като някои от тях са технически и преподаването на икономика им е несвойствено. Много често лекциите се четат от взети „назаем“ преподаватели от други висши училища, а след дипломирането си значителна част от младите хора се „реализират“ на места, на които не се иска диплома за висше образование. В най-честия случай просто стават продавачи.

Плановете на просветното министерство са специалност „Икономика“ да бъде закрита в поне половината от тези 15 университета, като постепенно бройката може да достигне до две трети. Това означава, че в следващите две години постепенно ще бъде преустановен приемът на бъдещи икономисти в между 7 и 10 държавни висши училища и на финала те ще се обучават само в пет вуза.

Същото важи и за „Администрация и управление“ - поне 7 университета ще се простят с практиката да обучават кадри за администрацията и да харчат държавни пари за това. Всъщност държавата ще им даде право да подготвят студенти в платена форма, ако изобщо някой от младите хора пожелае да учи във висше училище, за което публично е оповестено, че дава некачествено обучение. При това таксите за платеното следване в тези специалности ще се увеличат, като най-вероятно ще стигнат до 1200 лева на година.

Субсидията от бюджета ще бъде отрязана само за приема в първи курс. Онези, които са били приети като част от държавната поръчка, ще продължат да учат при същите условия, докато завършат. МОН се надява по този начин университетите до 4 години да закрият изцяло несвойствените специалности, при които стана нормална практика технически вуз да обучава икономисти или юристи. „Ножица“ ще има и в правото, но не толкова голяма, тъй като и юридическите факултети са по-малко.

Въпреки това всяка година се дипломират поне 2000 нови юристи, което според самите декани на факултетите е пренасищане на пазара. Специалности, в които приемът няма да бъде намаляван, са природонаучните и някои технически. В този списък е математиката, където в момента учат едва 600 души. Към тези специалности дори ще бъде насочено допълнително финансиране, за да се стимулират повече млади хора да учат там.

В момента министерството разработва критериите, по които ще се прави оценката на специалностите. Основна роля сред тях ще играе реализацията на студентите – тоест колко от тях са започнали работа по специалността си и какъв е средният ми осигурителен доход, като данните за това ще се вземат от НОИ. От значение ще бъде и дали преподавателите от този университет извършват научни изследвания, които имат европейска и световна значимост.

Съгласно рейтинговата система на висшите училища към момента по-назад в класацията са икономическите специалности на Техническия университет в Габрово, Тракийския в Стара Загора, Университета по хранителни технологии в Пловдив. В „Администрация и управление“ на опашката са Техническият университет в Габрово, Колежът по телекомуникации и пощи, който отскоро носи името „Висше училище“, както и Националният военен университет във Велико Търново.