Покрай дискусиите за оцелелият трети въпрос от референдума - за дистанционното и електронно гласуване - много хора започнаха да се питат защо, при всички трудности на електронния вот, досега не сме опитали други, по-прости варианти на дистанционното гласуване?

Все пак, Интернет е на 30-тина години, но хората общуват от разстояние от столетия - с писма.

Гласуването по пощата определено е по-бавно от гласуването онлайн. Но освен този дребен недостатък, има почти всички предимства да електронното дистанционно гласуване.

Първо, дава се възможност на хората в чужбина да гласуват по-лесно. Второ, облекчават се и хората с увреждания, за които дори краткото пътуване до изборните секции често е непосилно. Правят живота по-прост и на възрастните хора, коти омогат да пропуснат реденето на опашки ако поискат.

Всичко това не е случайно - гласуването по пощата е първото дистанционно гласуване, и е измислено по същите причини, по които искаме да въведем електронното гласуване - за да улесни гражданите в чужбина.

Разбира се, в далечната 1918 г Великобритания не се интересува толкова за масовото удобство на всички свои поданици в чужбина, а само на определена група - войниците в Първата световна война. Те имат право да гласуват, но на бойното поле е малко трудно да се организира урна, стаичка и прочие. Затова им се дава и възможността да гласуват по пощата.

Това право остава и след войната (а и да бъдем честни, след Първата следва и Втора), а през 1948 г се разширява и до цивилните. Започва един дълъг процес на изясняване кой точно има право да гласува дистанционно (преди електронното да е въобще възможност), до 2001 г, когато системата е много тежка, объркана и сложна, и се правят законодателни промени, които да позволят всеки да може да гласува по пощата с молба за това. От тогава практиката е универсална на Острова.

САЩ следват подобна логика, но изхождат от друга идея - ако искаш да гласуваш, независимо къде си, трябва да се регистрираш. Времето варира между 10 до 30 дни преди вота, но всеки има задължение да изпрати регистрационната си форма в този период, за да има право да подаде какъвто и да е глас. Да, познахте - там няма "мъртви души" в списъците, защото мъртвите души не се регистрират.

В повечето щати ако сте регистриран, можете да гласувате по пощата. Бюлетината се изпраща обикновено около 3 седмици преди изборите, попълвате си я, и я връщате без пощенски разходи. Разбира се, в повечето случаи трябва да имате извинение - боледувате на легло, имате увреждания, над 65 г сте, или сте в чужбина по време на вота - защото гласуването по пощата не е само дистанционно, но то е и ранно гласуване. Няколко щата - Орегон, Вашингтон, Колорадо - вече имат универсално гласуване по пощата, където всеки има това право, но в повечето трябва да посочите причина за нуждата от него.

Швейцария! Меката на демокрацията залага гласуването по пощата в основната си практика - всеки получава бюлетина до пощенската си кутия, и може да я попълни и занесе до урната, или просто да я прати в писмо. Няма никакви специални изисквания.

Филипините са интересен пример - разбира се, военните отново имат право да гласуват по пощата. Но и някои цивилни - по-точно, тези, които са в чужбина. Това става само в някои държави, където има солидна филипинска диаспора, но гласуването може да е месеци преди реалния вот в страната. 

Недостатъците

Разбира се, гласуването по пощата си има своите проблеми. В последните години много изследвания на Острова говорят за възможностите за измама и манипулиране на вота.

Много от проблемите са подобни на тези за онлайн гласуването. Гарантирана ли е тайната на вота, ако няма тъмна стаичка? Може ли човек да бъде принуден да подкрепи определена партия от работодателя си, да речем, далеч по-лесно? Да, тези възможности съществуват.

Друг проблем са пощите. Дори и най-добрите в света отвреме-навреме губят писма. Когато става въпрос за гласа ви, това е далеч по-сериозен проблем. В повечето държави пък писмата, в които има бюлетина, са специално означени като такива. Това означава, че множество пощенски служители имат възможност да повлияят на вота.

В Тексас имаше особено неприятна поредица от случаи, при които група доброволци, които е трябвало да помагат да възрастни гласоподаватели и такива със зрителни проблеми са се възползвали от позицията си и са манипулирали вота им. Случаите, колкото и да са грозни, обаче са малко

Това, което гласуването по пощата обаче не позволява толкова лесно, за разлика от онлайн електронното гласуване, е масовото манипулиране на вота - защото има всички предимства на хартията, която трудно се мести, унищожава или поправя в големи количества, защото е видимо за всички. И у нас мъкненето на чували с бюлетини стана очебийно преди няколко години. А ако има дупка в сигурността при електронното гласуване, там прехвърлянето на няколко хиляди, или няколкостотин хиляди гласа от една към друга партия може да става с няколко клика.

И какво от това - ще попитате, нали референдума сега е за електронно гласуване? Е, има и други начини да се вкара една концепция в закон, освен с народно допитване. Всяко промяна в едно демократично общество започва с нуждата, а продължава с обществена дискусия. Когато нуждата, изразена в нея, достигне критично ниво, законодателната власт се "сезира" и започва да работи по въпроса.