Франциск - папата бунтар

Преди няколко години, когато още не е папа Франциск, а „само“ кардинал Хорхе Марио Бергольо, архиепископът на Буенос Айрес посети манастира, където някога е посещавал детска градина, в квартал Флорес. Сестрите се събират около него.

– Сестро Роса – обръща се той към една от първите си възпитателки – какъв бях?

– Малък дявол – тросва се тя. Останалите се засмиват.

Според 74-годишната сестра Марта Рабино, която присъства, малкият Хорхе е бил буйно момче, постоянно е търчал насам-натам. Според сестрите, така и не е можел да се укроти на едно място, разказва „Вашингтон пост“.

Буйното момче от „Флорес“ днес е неспокоен папа. В двете години на понтификата си досега Франциск, 78-годишен, донася отчетливо бунтовен дух на престола на св. Петър. Наблюдатели предсказваха, че той ще разтърси ватиканската йерархия. Но малцина са очаквали, че ще се гмурне в световната политика с толкова евангелска жар.

Докато Франциск се подготвя за обръщение пред рание на Обединените нации при първото си официално посещение в САЩ от 22 до 27 септември т.г., неговите морални и политически убеждения са под лупа, както никога досега.

В последните месеци папските критики срещу необуздания капитализъм като дяволско зло и неговите призиви за дисциплиниране на културните и битовите навици с цел овлавяване на глобалното затопляне, създадоха у някои консерватори представата, че Франциск е левичар с марксистки възгледи, прикрити под белите му одежди.

В Аржентина, където Франциск има репутацията на консерватор, тези, които го познават добре, намират подобни мнения за смехотворни и се подсмихват – все едно някой им е казал, че бразилците са по-добри на футбол или че в Чили се прави по-добро вино.

– Абсурд – смята Хулио Барбаро, бивш аржентински депутат, учил в йезуитския колеж „Сан Мигел“ с Франциск през шейсетте. Според Барбаро папата е перонист и възгледите му не се побират в концепцията за ляво и дясно на традиционното политическо деление.

Генерал Хуан Перон управлява Аржентина от 1946 до 1955-а и още веднъж за кратко през седемдесетте. Перонизмът се запазва като водеща сила в политическия живот на страната. Това учение се опитва да прескочи класовите различия чрез комбинация от силен, авторитетен (и авторитарен) водач, значително централизирана и щедра социална държава плюс тежки дози квазирелигиозен националистически сантимент. Дори след смъртта си през 1952-ра Евита, съпругата на Перон, си остава обожавана сред работещите бедни в страната.

Привлекателността на Пероновите идеи за много аржентинци след войната, включително и за младия Франциск, е в отхвърлянето както на марксизма, така и на безконтролния капитализъм. Според Барбаро, перонизмът е начин да се помага на бедните, без да се стига до класова борба. Това е капитализъм в определени граници.

Перон е класически латиноамерикански авторитарен лидер – той потиска несъгласните и смята самия себе си за въплъщение на аржентинската национална гордост. Перонизмът от детството на Франциск не се възхищава от личната свобода, нито от свободния пазар. Но тази политика на „третия път“ и на личния подход прави Перон скъп за аржентинците от работническите слоеве, които са традиционно подозрителни към богатите елити, а същевременно изпитват недоверие към интернационалната левица.

Римокатолицизмът и перонизмът имат много общо, а младият Франциск е потопен и в двете.

Районът „Флорес“ от детството на Франциск е нещо като перонистка идилия. Марио Хосе Франсиско Бергольо, бащата на бъдещия папа, е дошъл в Аржентина от италианската провинция Пиемонт с родителите и петимата си братя и сестри през 1928-а. Пострадало от Голямата депресия, семейството се мести в Буенос Айрес през 1932-ра според Остин Ивъри, биограф на Франциск. Фамилията се обръща към Църквата за икономическа, социална и духовна подкрепа.

Бащата на папата намира работа като счетоводител за местните търговци. Жени се за Рехина Мария Сивори, дъщеря на италиански имигранти, през 1935-а. Хорхе Марио, първото от петте им деца, се ражда следващата година.

Франциск и Гандуя

„Флорес“ (името означава „цветя“) е отдалечен от градския център квартал, където по това време все още има пасища и частни зеленчукови градини. Семейство Бергольо се настанява в къща на ул. „Мембрийар“, където Франциск ще прекарва почти цялото си детство, посещавайки училище и часове по катехизис, както и играейки футбол, докато слънцето залезе или докато полицията изгони момчетата от парка.

„Флорес“ е работнически квартал, но с оптимизма на средната класа, пълен с италианци, испанци, евреи и арменци. Селяни разнасят мляко, зеленчуци, хляб, а в четвъртък и риба с конските си впрягове. Малцина притежават коли, повечето хора отиват на работа с тролейбуси или пеша.

Франциск посещава обществено училище на две пресечки от дома си. В пети клас, през 1948 г., до него седи Ернесто Лах, чиито родители са еврейски емигранти от Полша.

– Помня го като умно, сериозно момче, с великолепни обноски – казва седемдесет и деветгодишният Лах, който все още живее в квартала.

Техен учител е Роберто Бруса, химик по образование, строг, но и вдъхновяващ преподавател според Лах. Може би заради примера на Бруса, Франциск по-късно също се насочва към химията.

Бернардо „Нано“ Гандуя, един от най-известните тогавашни футболисти, се е оттеглил от активна кариера и живее в къща наблизо. Лах разказва, че в следобедите идвал да тренира момчетата.

Все едно да растеш с Джо Димаджо в квартала. За хлапетата той е идол. Въпреки, че е по-скоро слаб и не особено умел с топката, Франциск става привърженик на „Сан Лоренсо“, един от най-обичаните отбори в Буенос Айрес, за цял живот.

– Той винаги се интересуваше много от политика и футбол – казва Барбаро, – защото това засягаше енориашите му.

Семейният дом е чист, подреден и скромен, спомня си Освалдо Девриес, съученик на Алберто, по-младия брат на Франциск, починал през 2010 г.

– След училище отивахме в къщата на семейство Бергольо, за да си пишем домашните. После играехме футбол в парка – казва Девриес. – Родителите на папата бяха любезни и много набожни. Не помня да са демонстрирали привързаност към синовете си. 

Семинаристът

Франциск твърди, че е получил религиозните си възгледи от баба си по майчина линия, Роса или Роза. Като млада в Италия, тя членува в „Ационе католика“, организация, защитаваща Църквата от надигащия се фашизъм. Франциск също се присъединява към местния клон на движението като юноша. По това време организацията е тясно свързана с Перон.

Франциск се научава да танцува с момичета. Обича аржентинското танго, наречено милонга, и известно време през почивните дни работи като портиер на местен бар, където се танцува. Влиза в профила по химия на малка обществена гимназия. Подобни специализирани класове са част от перонисткия опит да се превърне Аржентина в индустриална сила. По-късно Франциск ще работи и като асистент в лаборатория.

По това време той е на седемнайсет, когато веднъж, на минаване край базиликата „Сан Хосе де Флорес“, една от най-впечатляващите катедрали на града, момчето осъзнава, че иска да стане свещеник. Внезапното решение, казва самият той, му дава силно физическо усещане – буквално все едно го е ритнал кон. Майка му иска той да бъде лекар, така че Франциск отначало крие от нея богословските си учебници.

В лабораторията, където работи, Франциск среща и една жена, която ще окаже влияние в живота му: Естер Байестрино, парагвайска феминистка и войнстваща комунистка, по това време около трийсетгодишна. Въпреки различията си, двамата запазват приятелски отношения дълги години.

Това е относително спокойно време в Аржентина. Бурите още не са сполетели страната и йезуитския орден на самия Франциск.

Когато през 1976-а военната хунта взима властта, мнозина виждат преврата като временно разрешение, което просто ще възстанови реда и ще спре безобразията на полукатолическите-полумарксистки отряди, наречени „Монтонерос“. Но следва т. нар. „мръсна война“, в която загиват и изчезват поне десет хиляди аржентинци.

Една от тях е Байестрино. Тя е основала „Майките на площад Майо“, организация на майките на „изчезналите“, които правят шествия със снимките на изгубените си деца, за да предизвикат съчувствието на света срещу ужасите на диктатурата. Бременната шестнайсетгодишна дъщеря на Байестрино е държана във военен затвор в продължение на месеци и при освобождаването си бяга в Швеция.

Една вечер Байестрина иска помощ от Франциск и той се съгласява да скрие книгите й, включително и някои марксистки съчинения, които могат да доведат до моментално получаване на куршум в главата, ако бъдат открити. Тя и други майки се готвят да излязат с публичен списък на около осемстотин „изчезнали“ аржентинци. Скоро след това е отвлечена. Както и много други жертви на Мръсната война, е измъчвана в мазетата на флотската школа, дрогирана и хвърлена жива в Атлантическия океан от борда на военен самолет. След като прибоят връща телата на брега, те са погребвани в масови гробове. През 2005-а разследване успява да идентифицира останките и Франциск разрешава препогребването им в църковните гробища на Буенос Айрес.

Три години преди да стане папа, през 2010 г., Франциск е свидетел по дела за военни престъпления срещу офицери от армията. Самят той се чувства неудобно при спомена за съда. На въпроса на прокурора какво е направил, когато е научил, че Байестрино е била отвлечена, Франциск отвръща, че се е опитал да се свърже със семейството й. С кого още, пита прокурорът. С правозащитни организации, отговаря Франциск. Тогава прокурорът пряко го пита дали се е опитал да влезе в контакт с военните. Франциск отрича.

– Направих, каквото можах – отвръща той.

Папата често мисли за Байестрино, връзката между Аржентина от неговото детство и квартал Фолерс, както казва сам на биографите си Серджо Рубин и Франческа Амброджети.

– Боя се, че не направих достатъчно – добавя той.

Левите му критици в религиозните кръгове и в правозащитните организации обвиняват и него, и изобщо католическото духовенство, че не са заели по-определена позиция срещу диктатурата. Но Франциск казва, че е оказал закрила на няколко свещеника, които са били в опасност заради възгледите си и е спасил още неколцина, помагайки им да избягат от страната.

Франциск оцелява в най-мрачния период на Аржентина – но не без белези, нито без противници.

Политика на смирението

Франциск посещава семинарията в „Колехио Максимо“, йезуитския колеж в Сан Мигел, на час път извън Буенос Айрес и прекарва над двайсет и пет години там като студент, възпитател и директор на учебното заведение.

В „Колехио Максимо“ попада под влиянието на Хуан Карлос Сканоне и на група млади свещеници, които проповядват „богословие на народа“ (teologia del pueblo)като алтернатива на марксисткото „богословие на освобождението“. Пастирският подход на Франциск ще включи смирение, простота и личен контакт с бедните и уязвимите в обществото. „Богословие на народа“ означава живот сред бедните, а не абстрактно говорене за тях.

Живот във вярата

– Той не отхвърля пазарната икономика, а по-скоро критикува фетишизирането на парите и свободния пазар – казва Сканоне. – Пазарната икономика едно. Хегемонията на капитала над хората е съвсем друго.

Скъсването на Франциск с по-левичарската част от аржентинското духовенство определя голяма част от кариерата му като йезуит. Но в „Колехио Максимо“ той живее според вярата си и дава пример на другите, практикувайки политика на смирение, самоограничение и дела преди думите.

– Ставаше рано и пускаше пералните преди пристигането на персонала – спомня си Марио Рауш, негов събрат-йезуит, който още живее в колежа.

Наблизо има няколко бедни квартала и Франциск ходи пеш през кално поле, за да отслужи неделната меса. После се връща, за да сготви огромен обед за целия колеж. Спи в малка стая с просто легло с дървена рамка.

През 70-те и 80-те години колежт процъфтява под грижите на Франциск. Днес обаче прилича на самата Църква: красив, остаряващ и може би малко пуст. Рауш е един от общо четиримата братя, които живеят тук, докато по времето на Франциск са били петнайсет души.

Близо до сърцето

Няколко месеца след като е избран за папа, Франциск се обажда на Рауш по телефона, за да му честити рождения ден, както е правил много години. Секретарят на колежа не може да повярва, че наистина се обажда папата от Ватикана и отначало смята, че това е шега. На Франциск му отнема няколко опита, за му повярват, а и той обича сам да звъни по телефона.

– Къде се бавиш? – дразни той стария си събрат.

– Изобщо не съм се съмнявал, че ще поддържаме контакт – казва Рауш. – Но не мислех, че ще има време да ми се обади по телефона, след като стана папа.

Такива истории се разказват навсякъде из Буенос Айрес, между приятелите му от детинство, енориаши и други хора, запазили писма или бележки с тънкия, почти нечетлив почерк на Франциск. Едно от последните писма е в кабинета на Росана Домингес, директорката на началното училище на Фрнциск във „Флорес“.

През септември, няколко дни преди пристигането на папата в Щатите, училището ще празнува 100-годишнина. Стаите изглеждат по-бедни, отколкото са били по времето на Перон и младостта на папата. И сега там учат деца на имигранти, чиито родители са напуснали Боливия, Перу и Парагвай. Но сега кварталът е западнал и в него се продават наркотици.

През февруари Домингес пише на Франциск с надеждата за помощ в тежката финансова ситуация на училището по време, в което градските власти намаляват бюджетите, защото родителите от средната класа се опитват да изпращат децата си в частни или църковни училища. За нейна изненада, Франциск й отговаря седмица по-късно, пращайки половин страница собственръчно написан текст през ватиканската пощенска станция.

„Това възхитително – и безплатно – общинско училище!!“, пише той, а двете удивителни показват недвусмислената му подкрепа за каузата й. Той няма да е там за 100-годишнината, но казва: „Сърцето ми ще бъде точно там, с вас“.

„Аз съм на вашите услуги – завършва Франциск. – Молете се за мен“.

Площад Славейков