След като миналата година разкри как изведнъж „И нея вече я нямаше“ и си спечели признание за „Най-добра книга“ в наградите на TikTok за друг свой роман – None of This is True, Лиза Джуъл се завръща на българския пазар с още един главозамайващ трилър.

Верига от неподозирани събития се задейства като зловещ механизъм в романа „Нощта, в която тя изчезна“, който през 2021 г. се сдоби с номинация на читателите в Goodreads за любим трилър.

Талула и Зак са млади родители на малко момченце. След една луда вечер, обилно напоена с алкохол и наркотици, в богато старинно имение в гората двамата сякаш се изпаряват.

Година по-късно в същия град се настанява Софи, писателка на детективски романи, която неволно се оказва замесена в случая. В двора на местното частно училище тя неочаквано попада на улика – от ограда, недалеч от мястото, където младата двойка е била видяна за последно, виси картонена табела с надпис „Копай тук“.

Какво общо има това с изчезването на младежите и защо Софи сякаш го е виждала и преди? Възможно ли е Талула все още да е жива? Какво наистина се случи в „Нощта, в която тя изчезна“?

В стила на Фрида Макфадън и Алекс Дал, Лиза Джуъл майсторски увлича читателя още от първите страници на книгата, в която след всяка глава изплуват нови и нови въпроси и не го напускат до самия му смразяващ кръвта край.

Мрачен, динамичен и преобръщащ очакванията, „Нощта, в която тя изчезна“ е разтърсващо напомняне за тежестта на дълбоко заровените тайни и измамните лица на злото.

* * *

Из „Нощта, в която тя изчезна“ от Лиза Джуъл

Снимка "Сиела"

1

Юни 2017

Бебето проплаква. Ким застива на стола си със затаен дъх. Отне ѝ цяла вечер, за да го приспи. Петък е, в разгара на лятото. Обикновено по това време е навън с приятелки. Единайсет часът е – още щеше да е в бара и да поръчва последните напитки за вечерта. Но сега е по долнище на анцуг и тениска, с вързана на кок коса, без контактни лещи, с очила на тяхно място и с чаша хладко вино на масичката за кафе, което си наля по-рано, но нямаше възможност да изпие.

Ким намалява звука на телевизора от дистанционното и отново се ослушва.

Първите наченки на плач наподобяват на зловещо чуруликане.

Тя не е от хората, които са луди по бебетата. Обичаше своите, макар че през първите няколко години бяха истинско изпитание за нервите ѝ. След първата нощ, в която децата ѝ спаха непробудно, започна да цени – много при това – здравия сън. Дъщеря ѝ и синът ѝ се родиха рано и имаше достатъчно време и място в сърцето си за още един-два дребосъка, но се плашеше от мисълта да се завърне отново към безсънните нощи. Години наред поддържа здравия си сън с помощта на маски, тапи за уши, спрей за възглавници и големи кутийки мелатонин, които една приятелка ѝ носи от Америка.

По прищявка на съдбата обаче, преди малко повече от дванайсет месеца, дъщеря ѝ Талула, тийнейджърка, роди. Сега Ким е баба на трийсет и девет години и отново има ревящо бебе в дома си, а това ѝ се струва много, прекалено скоро дори, след като нейните деца спряха да плачат.

През по-голямата част от времето, въпреки че се роди поне с десет години по-рано, отколкото ѝ се искаше, внукът ѝ е същинска благословия. Той се казва Ноа и има нейната черна коса, която двете ѝ деца също наследиха (Ким харесва само бебета с черна коса, русите я побъркват). Очите му са смесица от кафяво и кехлибарено, в зависимост от светлината, а крачетата и ръчичките му са сочни и пухкави. Ноа постоянно се усмихва и се смее и като цяло, умее да се забавлява сам, понякога за повече от половин час. Ким се грижи за него, когато Талула има лекции в колежа, и често се паникьосва, когато по няколко минути не издава никакви звуци. В тези мигове хуква към столчето му за хранене, люлката или дивана, за да провери дали още е жив, и го намира потънал в размисъл, докато разгръща страниците на някоя от платнените си книжки.

Ноа е спокойно бебе, но не обича да спи и това е доста стресиращо за Ким.

В момента Талула, Ноа и Зак, бащата на бебето, живеят тук с нея. Ноа спи между тях на двойното легло на Талула. Ким си слага слушалките и пуска бял шум на телефона си, за да се спаси от среднощните какофонии, предизвикани от безсънието на бебето.

Тази вечер Зак изведе Талула на така наречената от тях среща, което звучи доста старческо за двама деветнайсетгодишни младежи. Отидоха в същото заведение, което посещава и Ким. Тя даде на Зак двайсет лири и им каза да се забавляват. За първи път излизат като двойка, откакто Ноа се роди. Бяха се разделили по време на бременността на Талула и се събраха отново преди шест месеца, когато младежът обеща да бъде най-добрият баща на света. Засега спазва обещанието си.

Ноа вече плаче сериозно и това кара Ким да въздъхне и да стане от стола си.

В този момент получава съобщение на телефона си. Прочита го.

Мамо, срещнахме приятели от колежа и те ни поканиха на гости. Смятаме да отидем за един-два часа. Може ли? :)

Ким се заема да пише отговор и през това време получава второ съобщение.

Как е Ноа?

Добре е. Всичко е наред. Забавлявайте се. Останете колкото искате. Обичам ви.

Ким се качва със свито сърце при Ноа с мисълта, че трябва да го люлее още един час, да го успокоява, да му пее и да му шепне в мрака, докато луната грее на лятното небе, което все още носи следи от дневна светлина, и къщата скърца самотно, докато другите хора се забавляват по заведенията. Лунната светлина осветява част от бузата на бебето, чийто поглед засиява, когато я вижда. То затаява дъх от облекчение, че баба му е дошла при него, и протяга ръце към нея.

Ким го взема и го полага на гърдите си.

– Защо е тази врява, момко, защо?

Сърцето ѝ изведнъж се разтуптява от радост при мисълта, че това дете е част от нея и я обича, че не търси майка си, а се задоволява с нейното присъствие, с нейната утеха в мрака на нощта.

Ким отвежда Ноа в дневната и го слага в скута си. Дава му дистанционното, за да си играе с него. Той обожава да натиска копчетата, но сега не го прави, защото е прекалено изморен и му се спи. След малко се отпуска в нея. Тя е наясно, че трябва да го върне в кревата му заради правилния режим на сън и добрите навици, но тъй като е изморена и клепачите ѝ натежават, просто придърпва одеялото, намества възглавницата под себе си и двамата се унасят спокойно на дивана.

* * *

Ким се събужда няколко часа по-късно. Кратката лятна нощ е почти към края си и през прозореца се появяват първите наченки на сутрешна светлина. Тя изпъва врат и мускулите ѝ направо пищят от болка. Ноа продължава да спи спокойно. Премества го нежно, за да достигне телефона си. Четири и двайсет сутринта е.

За миг се разгневява. Да, каза на Талула да останат навън колкото си искат, но това е безумие. Звъни на дъщеря си. Обаждането ѝ веднага е препратено на гласовата ѝ поща. Звъни на Зак. Отново гласова поща.

Може би, мисли си Ким, двамата са се прибрали през нощта, видели са Ноа да спи при нея и са си помислили, че ще е чудесно да използват леглото само за себе си. Представя си ги как са надникнали през вратата на дневната, как са си събули тихо обувките, как са се качили на пръсти по стълбите и са скочили в леглото в кълбо от ръце, крака и пиянски целувки.

Бавно и внимателно гушва бебето и става от дивана. Качва се по стълбите и тръгва към стаята на Талула. Вратата е широко отворена точно както я остави в единайсет часа преди полунощ, когато дойде да вземе Ноа. Слага го в креватчето му и като по чудо той не се размърдва. Сяда на ръба на леглото на дъщеря си и отново ѝ звъни.

Обаждането ѝ пак е прехвърлено на гласовата поща. Позвънява на Зак. Гласова поща. Продължава с опитите още час. Слънцето изгрява; вече е сутрин, но е прекалено рано, за да се обади на някой друг. Прави си кафе, реже си филия от селския хляб, от който винаги купува за Талула през уикендите, изяжда я, намазана с масло и мед от пчеларя на нейната улица, който го продава на предната си врата, и чака ли чака, денят да започне.