През 1938-а Една Улман Чейз, тогавашният главен редактор на американското издание на „Вог“, праща къса бележка до фотографите на екипа си:
„Показвайте роклите. Концентрирайте се изцяло върху показването на роклите, осветявайте ги и ако не може да се направи с артистизъм, да върви по дяволите артистизмът“.
Но препоръката остава напразна. Откакто модата е скочила в леглото с фотографията, фотографите се забавляват да правят от снимките си нещо, което само на пръв поглед има нещо общо с продажбата на дрехи, разказва британският „Телеграф“.
Без заглавие, 1949 г. "Вог-САЩ".
Новата изложба „Вог: като на картина“ изследва начините, по които фотографите, работили за списанието, са разчитали на прочути картини, за да покажат рокля или чифт обувки на читателите. Много от кадрите в изложбата напомнят конкретни картини и художници – Вермеер, Ервин Блуменфелд, Хопър, Миле, Росети и Магрит.
Някои фотографи търсят изтънчената игра на подражание, други са по-буквални. Но общото помежду им според куратора Дебра Смит е „оставянето на позата на модела извън времето; вид забавяне в свят, в който всичко е много, много спокойно“.
Рокли на Чарлс Джеймс за French and Co, 1948 г. "Вог-САЩ".
Модните дрехи винаги са били характеристика на портретното изкуство още от Ренесанса – с деликатните подробности в бижутата и повърхността на сатените. По-късно картините, концентриращи се върху модата, достигат своя миг на слава в Европа през ХІХ в., точно когато се появява фотографията. Реноар, Болдини, Саржан и Тисо постигат много по този начин, използвайки модата като мощна маркетингова стратегия за своите портрети.
Конде Монтроуз Наст, който купува „Вог“ през 1909-а и го превръща в най-голямото световно модно списание, насърчава редакторите си да дават поръчки на художници. През двайсетте и трийсетте във „Вог“ се появяват картини от Салвадор Дали и Джорджо де Кирико, заедно с авангардна фотграфия от Ман Рей.
Тази традиция продължава. Ървинг Пен, заснел над сто и петдесет корици за списанието от 1940-а нататък, Ервин Блуменфелд, който също снима за списанието през четирийсетте и петдесетте, както и други, в различни моменти черпят от старите майстори внимание към детайла и понякога добавят по някоя знаменитост в кадъра просто за допълнителна тръпка.
Пен например снима Кейт Бланшет като Елизабет Първа и отбелязва:
„За ориентация ми беше полезно да смятам себе си, съвременния фотограф, за продължител на работата на модните художници през вековете“.
Вляво – Елизабет на Франсиско де Сурбаран от 1640 г., притежание на „Прадо“ – Мадрид. Вдясно – Кармен на Майкъл Томсън от 2000 г., "Вог-САЩ".
Същото важи и за много други фотографи в този бизнес. Тим Уокър, авторът на сякаш излязлата от сънищата снимка „Дървото на роклите-лампи“, обяснява:
„По-голямата част от работите ми произлиза от картини и рисунки, които съм виждал като тийнейджър. Когато за първи път започнах да снимам, ми помагаше да се връщам назад и да гледам пак книгите и картините, за да виждам това, което правя, като част от по-голямата картина.“
Дървото на рокли-лампи, 2004 г., "Вог-Италия".
Питър Линдбърг, чиято картина на четири момичета, танцуващи около дърво (на тазседмичната корица - бел.ред.), е вдъхнвен от „Танц по музиката на Времето“ от Никола Пусен и темата за галантните празненства от периода рококо, изучава изобразително изкуство в Германия в средата на шейсетте. Той твърди, че изкуството е имало „силно влияние“ над работата му.
„Научих много за композицията и други визуални аспекти, но и колко важно е да нарушаваш правилата, да поемаш рискове и да достигаш нови места с това, което вършиш.“
А Паоло Роверси, чиито снимки отдават дължимото на портретите на старите майстори с мраморнобледи модели, плавно изпъкващи над мрачни фонове, казва, че израстването в Италия, където традициите на изкуството „бяха навсякъде пред очите ми в детството“, е оказало значително влияние над фотографиите му.
Стела, 1999 г., "Вог-Италия".
Уокър вярва, че тази изложба се появява във важен момент от развитието на на модната фотография.
„Модата в момента е в най-нефантастичната си точка – казва той. – Станала е пластмасова и много комерсиална, а мисля, че комерсиалното бяга от фантазията. Пропускаме нещо важно. Модата е изцяло за фантазията, историите, мечтите, пътуването навътре, промяната на външната броня, за да те видят хората по нов начин. Мисля, че всички ние правим от себе си персонажи. Модата е сандък с театрални костюми“.
„Вог: като на картина“ е в музея „Тисен“, Мадрид, до 12 октомври.
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим.
Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим.
Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.