Въвеждането на т.нар. данък "вредни храни" не е оправдано нито от гледна точка на здравеопазването, нито от гледна точка на фиска, показва анализ на Института за пазарна икономика.

"Категорично няма сериозно изследване в света, което да показва, че подобен данък води до намаляване на заболяванията и на процента от хората с наднормено тегло и затлъстяване", пише неговият автор Красимир Лаков. Той дава пример с това, че в страни, в които подобни данъци са действали с години, тенденцията на ръст на хората с наднормено тегло продължава. Освен това ограничаването на едни „вредни“ съставки в храните се замества с други, често пъти „по-вредни“, а поскъпналите заради данъците стоки веднага се заместват с други или пък се търсят по-евтини техни заместители.

Във всички страни, въвели данъци върху храните, едни от производителите им биват дискриминирани, а за други се правят изключения. Фискалните цели – попълване на дефицити в „здравните каси“ – като правило не се изпълняват. Негативните последици са за конкурентоспособността, заетостта, равните условия на пазара и по линия на непозволена от законите на ЕС държавна помощ към едни производители за сметка на други.

"Негативните въздействия най-често са повече от позитивите дори за фиска, защото сложните форми на този данък водят до значителни административни разходи и разходи за съобразяването, които произтичат от непредвидени последици за поведението на потребителите и често, макар и трудно подлежащи на наблюдение, могат да надхвърлят дори приходите от него", заключава Красимир Лаков.