На 8 април Съдът на Европейския съюз в Люксембург отмени директива 2006/24, която задължава телекомите да съхраняват данните от трафика на потребителите и да ги предоставят на службите за сигурност. Какво означава това за потребителите в България? - потърсихме за коментар юриста Емил Георгиев, който се занимава с правата в цифрова среда и има дългогодишна практика в Австрия и в България.

 

Г-н Георгиев, едно от заглавията от вчера е "Европейският съд отмени следенето в интернет". Какво означава това на български език?

Такова заглавие е леко подвеждащо, защото се отнася единствено и само до задържането на т.нар. трафични данни. Това са мета данните, които се създават при всяка една електронна комуникация – кой телефон набира кой телефон, часа, в който има опит за набиране или е осъществен разговор, дължината на разговора, евентуално географското положение при фиксираните телефони или номера на клетката при мобилните телефони.

В интернет това означава от кой IP адрес има стартирана някаква комуникация – кой е гледал кой сайт, колко време, дали в компютъра са влезли кукита. При електронната поща – от кой имейл адрес се праща на кой имейл адрес.

На практика става въпрос единствено за мета данните, а не за съдържанието. Но тези мета данни, когато бъдат събрани всичките, дават една достатъчна картина, за да направиш много добри догатки какъв евентуално е бил разговорът по същество.

И какво става с тези данни?

 

Тези данни операторите трябваше да ги задържат за срок между 6 и 24 месеца – така предвиждаше Директивата, която Съдът на Европейския съюз вчера отмени. Държавите можеха да си изберат някакъв срок – минимум 6 месеца, максимум 24 месеца. България е по средата с 12 месечен срок, както бяха и повечето държави в ЕС. Ирландия и Полша например използваха максимума от 24 месеца, Австрия пък беше на минимума с 6 месеца.

Това е изключително проблематично, защото се случва без да има някакво конкретно подозрение и обхваща абсолютно всички, които използват телекомуникационни услуги. Няма начин как да избягаш от това.

Можем ли да очакваме, че всичко това няма да се случва повече в рамките на ЕС след решението на съда?

Трудно ми е да направя такава прогноза. Но националните конституционни съдилища, като в Чехия, Германия и Румъния, вече отмениха онези текстове от съответните законодателства, които бяха възприели въпросната директива 2006/24. Всички тези конституционни съдилища обаче дадоха и рецепта за готвене – как националният законодател да преформулира законите и те да отговарят малко повече на елементарните изисквания за опазване на личната неприкосновеност и личните данни.

Решението на Съда на ЕС от вчера не е такова, то не дава указания. То просто казва, че тази директива противоречи на три конкретни принципа на правото на ЕС, поради което бива отменяна. Много е интересно от тук нататък как ще постъпи законодателят.

Европейската комисия, която е задължена да следи за спазването на директивите в националните законодателства, публикува специални доклади и такъв доклад беше направен през 2012 г. Тогава ЕК каза, че събирането на този вид данни и използването им за целите на наказателното правораздаване е от особена важност и няма как те да се откажат от него.

Как решението на Съда ще се отрази конкретно в България?

Аз мисля, че трябва да има някакво отражение, защото отменената директива е претворена в българското законодателство в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в неговите чл. 250, ал.А и последващите го до 260, ал.А. Това дава право на всички служби, за които се сещате – от ДАНС до новопоявилата се ДАТО, на служба Военна информация, на прокуратурата, на разследващите органи, на Националната разузнавателна служба – всички те имат право да изискват информацията от телеком операторите, които са длъжни да пазят информацията в продължение на 12 месеца. Разбира се, ако в един момент се окаже, че има данни за извършено престъпление, след това трябва да се спазват разпоредбите на НПК.

Достъпът до трафичните данни обаче е изключително облекчен, става с разрешение на председателя на районен съд или със специално назначен от него зам.-председател. И както се оказа, те издават такива разрешителни на конвейр без изобщо да се обследява има ли нужда, има ли необходимост, съразмерен ли е този достъп с престъплението, за което се твърди, че има данни да е извършено.

След отпадането на директивата би следвало да отпадне тази част от законодателството.

Но това не става автоматически, нали?

Не, не става автоматически. Трябва да има някакъв срок, в който това ще се преработи. Не се е случвало често Съдът да отмени една цяла директива и затова ще трябва да изчакаме указанията от ЕК, каквито ще има със сигурност. Според мен държавите-членки със сигурност ще изчакат без да предприемат нищо.

Особено в България, където ние винаги чакаме и никога не поемаме инициативата. В условията на българската политическа реалност не очаквам това да излезе на преден план.

Т.е. засега т.нар. следене в интернет остава?

Засега остава по стария начин, но със сигурност ще има някаква промяна. За съжаление не е предвидено автоматично, след отпадането на една директива, да отпадат и съответните части от националните законодателства. Тук ще трябва всеки един парламент да предприеме някакви действия.

Колко време би отнела цялата процедура – да изчакаме ЕК да напише указания, а после парламентът да се съобрази?

Предполагам, че това ще бъде максимално бавно. Участниците нямат никакъв интерес от промяна и затова скоростта ще зависи от това доколко неправителствените организации ще оказват натиск – било на централно европейско равнище, било в отделните държави-членки. Не виждам кой друг ще го направи – може би отделни политически партии, които ще се опитат да трупат точки на тази база.

Очакваме правителствата да тупкат топката...

Да. Моята прогноза е такава. Не мога да си представя, че някой сега ще предприеме нещо, например министър Цветлин Йовчев или някой друг.