"Когато хората вътрешно не харесват властта и не я подкрепят, в момент на обществено напрежение в предреволюционна ситуация това става видимо. Тогава хората излизат на улицата. Но преди това има дълъг процес на ерозия на обществената подкрепа. Това се случва в Русия. С това трябва да се работи. А когато настъпи революционна ситуация  - било заради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи революция."

Това каза световноизвестният руски писател Борис Акунин в интервю за "120 минути" на бТВ.  През седмицата стана ясно, че Военен съд в Москва го е осъдил задочно на 14 години с максимална сигурност заради „подпомагане на тероризма, оправдаване на тероризма и нарушаване на закона на чуждестранните агенти“.

След избухването на войната в Украйна Акунин твърдо заявява своята  позиция срещу военното нахлуване на руската армия и решението на Кремъл. От три години книгите му са забранени в Русия.

"Единственият начин Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга армия ще превземе Москва с бой. Трябва да се разбере това много ясно. Затова руският народ е единствената надежда", смята писателят и днес.

И обяснява, че ерозията на властта е дълъг процес, но:

"Когато хората вътрешно не харесват властта и не я подкрепят, в момент на обществено напрежение в предреволюционна ситуация това става видимо. Тогава хората излизат на улицата. Но преди това има дълъг процес на ерозия на обществената подкрепа. Това се случва в Русия. С това трябва да се работи. А когато настъпи революционна ситуация  - било заради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи революция."

Писателят синтезира и стъпките за завладяване на една държава - рецептата на Путин, която звучи познато и за други страни.

"Владимир Путин е отличен тактик, поетапно изгради завземането на властта в онази хаотична, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 г.

Първо, правилно започна с овладяването на телевизията. Той окупира цялото публично пространство със себе си и със своята пропаганда. Това беше първата стъпка.

Втората - започна борба с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха независими от властта.

След това премахна парламентарната система, елиминира независимия съд и постепенно усили ролята на спецслужбите. Харчи огромни средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен апарат.

С тази рецепта можеш да държиш под контрол всяка държава, докато диктатурата не остане без пари, не фалира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкова повече се налага да се вдига градусът на страха. Това прави в момента Путин."

Интервюто на Светослав Иванов с Акунин:

Григорий Шавлович Чхартишвили, както е истинското име на Акунин, е роден в Грузия през 1956 г. в семейство на офицер и учителка по литература.

Израства в Москва, където живее до 2014 г. Завършва японистика в Московския университет. Любовта към книгите  обаче отключва и неговото призвание – думите. Автор е на повече от 60 романа и повести, издадени в милионни екземпляри по целия свят.

– Какво означава за вас тази присъда — 14 години затвор и забрана да публикувате в интернет в продължение на 5 години? Но вие нито ще влезете в затвора, нито — предполагам — ще спрете да пишете. Какъв е смисълът тогава?

– Лично за мен това не означава нищо. Живея в Лондон, не посещавам държави, които поддържат добри отношения с Путин. И изобщо не става дума за мен. Тази присъда, този медиен шум не е предназначен за мен. Това е послание към руското общество.

– Очаквахте ли подобен ход от Кремъл? Какво целят властите с това решение в настоящия момент, използвайки правосъдната система?

– Да, разбира се. Това изобщо не ме изненада. В Русия в момента се наблюдава поредното нагнетяване на страх, поредна вълна на сплашване на обществото – и тази присъда е просто част от тази кампания. Въпросът е в следното:

Те произнесоха една наистина шокираща присъда. В Русия за убийство понякога се дават по-малко години. Но не го направиха, за да ме вкарат в затвора.

Те знаят, че съм извън техния обсег. Истинската им цел беше да зададат нова летва, нов стандарт за присъдите по подобни дела. А това означава само едно – нивото на репресиите значително се повишава. Хората, които се намират в Русия, под контрола на властта, и се опитват да се противопоставят на режима – те ще получават много по-дълги присъди, отколкото досега. В това е смисълът на цялата акция.

- В предишния ни разговор през 2023 г. ми казахте - "съдбата на тази война няма да се реши на фронта, ще се реши вътре в Русия". Още ли смятате така?

- Това е очевидно, но е факт, че възможността за вътрешна съпротива, възмущение в Русия днес е много по-малко, отколкото преди три години. За това до голяма степен е виновен Западът, който съзнателно или не силно помогна на Владимир Путин да обедини руското население около себе си. Защото това враждебно отношение не към диктатурата, а лично към Путин, а към всички руснаци, самата Русия, беше изцяло в негова полза. Много руснаци напуснаха страната и после се върнаха обратно, нямаше къде да отидат, никъде не бяха добре приети. Много хора вътре в Русия повярваха на Путин, че целият свят е против тях. Независимо дали го харесват, те нямаха къде да отидат и това значително укрепи властта на Путин. Въпреки всичко това единственият начин Русия да се освободи остава революцията. Нито украинската, нито коя да е друга армия ще превземе Москва с бой. Трябва да се разбере това много ясно. Затова руският народ е единствената надежда от диктатурата.

- В държава, в която наративът се контролира от централната власт, възможно ли е да се появи маса от хора с различно мнение, които да станат двигател на някаква промяна?

- В условията на една репресивна диктатура в една полицейска държава е невъзможно. Такова нещо не се е случвало в света. Но настроението на обществото, това е много важно. Беше същото в късния Съветски съюз или в социалистическа България, ако си спомняте. Или попитайте родителите си, те ще ви разкажат. Когато хората вътрешно не харесват властта и не я подкрепят, в момент на обществено напрежение в предреволюционна ситуация това става видимо. Тогава хората излизат на улицата. Но преди това има дълъг процес на ерозия на обществената подкрепа. Това се случва в Русия. С това трябва да се работи. А когато настъпи революционна ситуация  - било заради външнополитическа криза или тежък икономически срив, всичко това ще избие и тогава в Русия ще настъпи революция.

- Как се превзема държава? Какъв е наръчникът на Борис Акунин как се овладява едно общество и колко дългосрочни са последиците, ако това общество подцени първите симптоми?

- Владимир Путин е отличен тактик, поетапно изгради завземането на властта в онази хаотична, демократична Русия, каквото беше страната през 2000 г.

Първо, правилно започна с овладяването на телевизията. Той окупира цялото публично пространство със себе си и със своята пропаганда. Това беше първата стъпка.

Втората - започна борба с капитала, с финансовите потоци, разправи се с олигарсите, които бяха независими от властта.

След това премахна парламентарната система, елиминира независимия съд и постепенно усили ролята на спецслужбите. Харчи огромни средства за поддържането на полицията и на всички видове репресивен апарат.

С тази рецепта можеш да държиш под контрол всяка държава, докато диктатурата не остане без пари, не фалира. Колкото по-тежка става икономическата ситуация за режима, колкото повече остава режимът без средства, толкова повече се налага да се вдига градусът на страха. Това прави в момента Путин.

– А доколко в този момент краят на войната в Украйна зависи от Доналд Тръмп? Как оценявате неговия подход към конфликта?

– Мисля, че към Доналд Тръмп в момента всички се отнасят много по-малко сериозно, отколкото преди шест месеца.

Смятам, че много хора вече го възприемат като несериозен политик. А и самата международна тежест на Съединените щати сериозно намаля.
Затова днес възможностите и лостовете на влияние, с които разполага Тръмп, изглеждат далеч по-слаби, отколкото бяха, когато дойде на власт.

– Искрен ли е Путин с Тръмп, или си играе с него?

– Да, мисля, че и Путин вече не възприема Тръмп сериозно. Престана да се страхува от него. И това се усеща от мнозина.

– Как е възможно след толкова икономически удари, които понесе Русия след нахлуването в Украйна, изолацията от Западния свят, санкциите, в същото време толкова ефективно да въздейства върху обществото мнение в Европа и да ерозира демокрациите в различни държави?

– В европейските страни, в които живея – Англия, Франция, Испания – влиянието на руската пропаганда не е особено осезаемо.

Знам, че в източната част на Европа се наблюдава определена ерозия. Това се дължи, първо, на умората от войната. И второ — на факта, че в много държави набира сила едно архаично, ултраконсервативно течение в обществото. Това съвпада с посланията на Владимир Путин.

Това е много сериозен процес, който не се обяснява само с влиянието на Русия. По-скоро, според мен, той е израз на по-дълбока, обща криза на съвременната демокрация.

– Като историк по образование и автор на исторически романи – виждате ли в днешния свят повторение на определени модели от миналото? Има ли конкретна епоха, в която сякаш отново живеем без да си даваме сметка особено по-младите?

– Не. Смятам, че навлизаме в епоха, която няма конкретен исторически прецедент.

Тази нова ера се определя, преди всичко, от екстремното развитие на така наречената "мека сила" – въздействието върху съзнанието чрез медии, интернет, социални мрежи като "Туитър" и други. Между другото, Доналд Тръмп отлично владее тази технология.

И това е първото. Второто е, че в момента – поне според мен – ставаме свидетели на края на историческата епоха, създадена в Потсдам през 1945 година. Потсдамската система, при която Съединените щати, заедно с демократичния свят, задаваха посоката. Изглежда, че това време вече отминава.

САЩ и Тръмп вече не са онази политически водеща сила, която бяха. А това напълно променя глобалната картина.

Америка се смалява, Китай се уголемява. И сега – както ми се струва – всичко ще зависи от това как ще се държи Европа в тази нова ситуация, в която вече няма Америка.

Ще успее ли да изгради някаква обща политическа воля? Ще успее ли да покаже солидарност? Или ще се разпадне на вътрешни лагери?
Светът се променя много бързо. И мисля, че ще видим и усетим тези промени съвсем скоро.

– Награждава ли съдбата смелите? И Европа интересува ли се от смелостта на едно общество – говоря ви за събитията в родната ви Грузия, където хиляди хора развяха европейски знамена, но това като че ли слабо отекна в Брюксел.

– Много ми е мъчно за Грузия. Това е страната, в която съм роден и която обичам дълбоко. Но, за съжаление, мисля, че Грузия е обречена. Управляващият елит в страната изпитва дълбок страх от Владимир Путин – защото руските войски се намират на два часа път от Тбилиси. Те вече са капитулирали.

За съжаление, Грузия върви към това да се превърне в сателит на Москва.
А Европа и светът всъщност нямат почти никакво отношение към това – просто защото не знаят как да разпределят вниманието си.

В момента то е изцяло ангажирано с Украйна, а в още по-голяма степен – с конфликта в Палестина и Газа. И просто не остава достатъчно внимание за малка страна като Грузия.

– Страхувате ли се, че историята ще забрави онези, които се противопоставиха? Изобщо забравя ли историята несъгласните, свободните, изискващите?

– Не. Разбира се, в историята няма никаква справедливост. Тя много често забравя героите и издига негодниците.

Именно затова историята толкова ме вълнува. Именно затова започнах да пиша исторически книги – и затова написах моята "Десеттомна история на Русия". Защото историческата несправедливост, историческата лъжа – те ме засягат. Дълбоко ме вълнуват.

Аз искам красивите, смели, героични хора да бъдат запомнени. Искам злодеите да бъдат наречени с истинските им имена.

А днес, в нашето време, имаме много повече възможности за това, отколкото са имали нашите родители или предците ни.