Социологическата агенция на Юрий Асланов, който е член на ръководството на БСП, излезе с любопитни данни за евровота. Според тях БСП, ГЕРБ и ДПС очаквано си делят 14 от 17-те места. Другите три обаче най-вероятно ще се разпределят между "България без цензура", "Атака" и АБВ. Данните отрязват шансовете на Реформаторския блок и на НФСБ за борбата за евродепутати. Те имали потенциал да се намесят в битката, но за парламентарните избори, успокояват от "Афис".

"Възходът" на "Атака" се дължал на позицията й по кризата в Украйна.

"Колебливата и често противоречива позиция на останалите партии по повод на драматичните събития в Киев, последвалото присъединяване на Крим към Русия и продължаващите стълкновения между Русия и Запада открояват реториката на лидерите на „Атака“ не само като най-достоверна, но и като най-близка до масовото възприемане на нещата. Обичайните „заподозрени“ в твърдо русофилство БСП и „АБВ“ не понесоха сериозни щети от кризата, но и не прибавиха никаква подкрепа. Ползите останаха за партия „Атака“, твърдят в коментар от "Афис".

Подобно реабилитиране на партията на Волен Сидеров засега не беше отчетено обаче от социологическите агенции, които вече представиха резултатите от изследванията си.

Електоралните нагласи за гласуването за европарламент в отговор на открит въпрос изглеждат така: БСП - 18%, ГЕРБ- 17%, ДПС- 4,8%, ББЦ - 3,2%, "Атака" - 3,2", АБВ - 3,2%, Реформаторски блок- 1,3% и НФСБ - 0,9%. 

По скалата от „0“ до „10“, като „0“ съответства на декларацията „Съвсем сигурно е, че няма да гласувам на 25 май“, а „10“ – „Със сигурност ще гласувам на 25 май“, очакваната избирателна активност възлиза на 2,5-2,8 млн. души. "Това означава, че за реализацията на поне един депутатски мандат ще са необходими най-малко 150-160 хил. гласа", заключават от "Афис".

От потенциалните гласоподователи 86% вече са взели окончателно решение за кого ще гласуват. Останалите все още се колебаят, като половината от тях се канят да избират между две и повече партии, а останалите избиратели не знаят дали да гласуват изобщо.

Резултатът от битката за първото място продължава да е неизвестен. Силите между водещите политически сили БСП и ГЕРБ са на кантар. Тази интрига увлича все повече предпочитания в полза на двете партии и ощетява останалите играчи в състезанието. "Само тези две партии ще разпределят помежду си между 1,5 и 1,7 млн. гласове", смятат от агенцията.

С най-мобилизирани ядра от твърди гласоподаватели разполагали ДПС и „Атака“. При всички останали декларациите за евентуална подкрепа на 25 май били свързани с известни колебания, макар и в различна степен.

До колко предстоящата официална кампания може да повлияе на предварителните електорални нагласи? Известна представа за нивата на кампанийните потенциали на отделните партии дават отговорите на т. нар. „закрит“ въпрос, при който на анкетираните се съобщава списък с конкретните имена на партиите и техните лидери.
Резултатите от закрития въпрос за евровота на 25 май са: БСП - 23%, ГЕРБ - 21%, ДПС- 5,1%, ББЦ - 5,7%, АБВ - 4,4%, "Атака" - 3,5%, РБ - 2,9%, НФСБ - 1,8%.
 "Разпределенията на отговорите на този въпрос чераят нереална картина, доколкото е невъзможно да допуснем, че избирателната активност ще надхвърли 3,7 млн. души и ще се доближи до нивата на активността по време на избори за Народно събрание. Истината е по-близо до стойностите, регистрирани в отговор на предходния „открит“ въпрос, но откртият въпрос дава приблизителна представа за това коя партия може да извлече по-големи ползи от по-активната си кампания", застраховат се от "Афис".

Според социолозите все повече критици и противници на правителството попадат в орбитата на ГЕРБ и се отдалечават от досегашните си предпочитания към реформаторите и донякъде партията на Бареков. Заради пропагандното внушение, че резултатът от предстоящите избори ще определи съдбата на кабинета „Орешарски“ ГЕРБ изсмуква почти всички десни и опозиционни резерви, които до този момент формираха по-високи стойности на подкрепа в полза на други десни и центристки партии.

БСП губи гласове, които отиват към "дубльора" АБВ, но компенсирала с нови избиратели. Те, според "Афис", са измежду по-активните демографски прослойки, предимно бизнес ориентирани и обитаващи по-големите градове.