Войната между президента и парламента продължава. След като очаквано преди време Росен Плевнелиев наложи вето на новия Изборен кодекс, днес също толкова очаквано върна за ново обсъждане в Народното събрание и прясно приетия нов закон за Сметната палата.

Любопитното е, че държавният глава не връща отделни текстове от новия нормативен акт, а целия, защото имало много "слабости".

"Недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на Палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип", се посочва в мотивите на Плевнелиев.

Той има няколко основни критики към закона. Първата е в това, че според конституцията "организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон", а депутатите решили буквално органът сам да прави това. До това заключение Плевнелиев стигнал поради факта, че не предвижда броят на отделенията в палатата, както и дейността им, да са фиксирани.

"Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на  онези от членовете, които не ръководят отделения", се посочва в съобщението на прессекретариата.

Държавният глава оспорва и решението на депутатите да фиксират членовете на палатата на 9 души. Това бе и един от най-оспорваните текстове и в пленарна зала. 

"Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно на 9, а не, например, на 5, 7 или 11, при запазването на същите функционални одити - финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити. Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му", смята Плевнелиев.

По думите не било ясно откъде ще дойдат  необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете". 

Според държавния глава друго "значимо несъвършенство" на закона е и  възможността за предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на НС по мотивирано предложение на Сметната палата. От "Дондуков" 2 смятат, че парламентът не може да отстранява председателя или член на Палатата за неизпълнение на служебни задължения без изрично в Закона да е посочено кои нарушения са тежки.

"Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време", заключават от президентството.