България е сред 20-те държави, които не се борят срещу износа на корупция, сочи доклад на на "Трансперънси интернешънъл" за 2015 г.

Тя е една от страните, в които има малко или никакво прилагане на конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приета през 1997 г. Конвенцията е за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки.

Докладът на неправителствената организация представлява независима оценка на прилагането на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя е ключов инструмент за намаляване на световната корупция, тъй като всички 41 държави, които са я подписали, генерират около две трети от световния износ и близо 90% от общите директни чуждестранни инвестиции. Това е 11-ият годишен доклад на организацията.

20 от 41 страни по Конвенцията за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ нямат нито едно разследване по казуси за подкуп на чуждестранни длъжностни лица през последните четири години, нарушавайки ангажиментите си за борба със случаите на подкуп при международните търговски сделки. Все пак, има и добри новини, тъй като четири страни са подобрили правоприлагането си, а само в една страна прилагането се е влошило, съобщава организацията.

Докладът за напредъка от 2015 г. показва, че само четири от 41 страни по Конвенцията активно преследват компании и фирми, подкупващи чуждестранни длъжностни лица, за да спечелят или завишат стойността на договори или за да получат лицензи и концесии. Шест държави са класирани като притежаващи умерено прилагане, докато други девет са с ограничено прилагане. Останалите  20 страни не предприемат достатъчно или никакви мерки, за да гарантират, че компаниите им не разпространяват корупционни практики по света, а две държави не биха могли да бъдат оценени.

В групата на България с малко или никакво прилагане на конвенцията влизат още Япония, Русия, Испания, Белгия, Мексико, Бразилия, Ирландия, Полша, Турция, Дания, Чехия, Люксембург, Аржентина, Чили, Израел, Словакия, Колумбия, Словения и Естония. Тези държави не се справят с разследването и наказването на случаите на подкуп на чуждестранни длъжностни лица поради липса на политическа воля и недостиг на ресурси, които следва да бъдат заделени за правоприлагане и разследвания. В 12 страни по Конвенцията, някои от тях - стари демокрации, политическото влияние или рискът от него възпрепятстват работата на наказателната правораздавателна система.  Тези 20 държави генерират 20,5% от световния износ. Не е успокоение, че страната ни прави едва 0,2% от експорта в света.

"Бездействието на тези държави е нарушение на задълженията им по силата на конвенцията", е оценката в доклада.

Недостатъчни санкции, предвидени в закона или наложени в практиката за предотвратяване на  чуждестранни подкупи, затрудняват усилията по прилагането на Конвенцията в 21 държави. Докладът на ОИСР за случаите на чуждестранен подкуп, публикуван през месец декември 2014 г., показва, че значителни санкции са били наложени едва в 17 от 41 страни. В Русия промените в наказателния кодекс от 2015 г. ограничават размера на наказанията за получаване или даване на подкуп, включително такива, отнасящи се до чуждестранни служители.

В периода 2011-2014г. четирите водещи страни по прилагане на Конвенцията (Германия, Швейцария, Великобритания и САЩ) са приключили 215 дела и са започнали 59 нови. Останалите 35 държави са приключили едва 30 и стартирали 63 казуса. Двадесет държави не са повдигнали нито едно обвинение по знаков случай на трансгранична корупция срещу търговски дружества през последните четири години.

От публикуването на доклада за напредъка от 2014 г., Норвегия подобрява представянето си като от ниво „Ограничено прилагане“ преминава към ниво „Умерено прилагане“. Гърция, Холандия и Южна Корея се издигат от „Слабо или липса на прилагане“ до ниво „Ограничено прилагане“. Аржентина е единствената страна коята влошава представянето си, изпадайки от ниво „Ограничено правоприлагане“ към ниво „Слабо или липса на прилагане“.
Шест от държавите от групата Г20 спадат към категорията “ Слабо или липса на правоприлагане“,  което означава, че те не успяват да отговорят на целите, поставени в Антикорупционен план за действие на Двайсетте за 2015-2016 г.
За подобряване нивото на прилагането на Конвенцията на ОИСР в страните, осъществяващи почти две трети от обема на световния износ, от съществено значение е гражданското общество и частният сектор да инициират национални програми, с оглед преодоляването на слабостите на техните правителства.

Класиране на държавите по ниво на прилагане на Конвенцията на  ОИСР (изброени по реда на техния дял в световния износ)
Активно прилагане: (4 държави) 22,8 %
САЩ
Германия
Великобритания
Щвейцария
Умерено прилагане: (6 държави) 8,8%
Италия
Канада
Австралия
Австрия
Норвегия
Финландия

Ограничено прилагане: (9 държави) 12,7%
Франция
Холандия
Южно Корея
Швеция
Унгария
ЮАР**
Португалия**
Гърция **
Нова Зеландия

Слабо или липса на прилагане: (20 държави) 20,4%
Япония
Русия***
Испания
Белгия
Мексико
Бразилия
Ирландия
Полша
Турция
Дания
Чехия
Люксембург
Аржентина
Чили
Израел
Словакия
Колумбия***
Словения
България
Естония

Исландия не е класирана, т.к. делът й в световния износ е прекалено нисък за да може да бъде направено разграничение между категориите правоприлагане. Същото се отнася и до Латвия, поради ниският дял в световния износ както и краткият период през който Латвия е страна по Конвенцията.

** Ако в една държава през последните четири години не е имало разследване по обществено значим случай на подкуп на чуждестранно длъжностно лице в международна търговска сделка, то тя не може да бъде класирана в категорията „Умерено прилагане“. Ако в една държава не е имало случаи на налагане на значителни санкции по приключили през последните четири години дела за подкуп на чуждестранно длъжностно лице в международна търговска сделка, то тя не може да бъде класирана в категорията „Активно прилагане“.

*** Конвенцията е в сила за Русия от април 2014 г., за Колумбия от януари 2013 г., а за Латвия от май 2014 г. Така, стойността на индикаторите при класирането е била намалена пропорционално.