СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Германия сама си е докарала бежанския поток, след като се е намесила във вътрешните работи на други държави. Така поне се твърди. Всъщност миграцинната вълна е следствие от безразсъдното отстъпление на Запада.

Тази позиция излага журналистът Рихард Херцингер във в. “Ди Велт”.

Напливът на бежанци в Европа станал причина континентът да застине в морален шок и в политическа безпомощност.

“Мнозина у нас хукнаха да намерят виновниците за кошмарното положение. Най-честото обяснение е, че Западът сам си бил виновен за връхлетялото го ново преселение на народите. При това в актуалната дискусия най-малката роля играе класическата теория за “Третия свят”, по силата на която Западът трябвало да плаща цената за неоколониалната си експлоатация на не бели народи. В различни версии -  от крайно дясно до крайно ляво, по-често се долавя, че с агресивната си намеса Заmадът е създал кървавия хаос, в частност в Близкия изток, от който сега милиони хора бягат”, пише Херцингер.

Той подлага на остра критика позициите на известния германски журналист и публицист Юрген Тоденхьофер (74 г.) заради неговата псевдохуманна сантименталност и разпространяването на заговорнически теории. И то твърде често по националната телевизия.

Да отворим скоба с пояснението, че Тоденхьофер е единственият германски журналист, на когото Владимир Путин дава пространни интервюта ту в луксозния си президентски автомобил, ту в Кремъл или в резиденцията си.

Наскоро същият Тоденхьофер беше сред терористи от Ислямска държава за тв репортаж. Върна се жив и здрав в Германия. И слава Богу, макар да възникват въпроси.

“Според Тоденхьофер причината за срива на държавния ред в Близкия изток бил кардинален план на САЩ да разрушат арабската държавност. Неговата логика е проста – ислямът изцяло е благородна и мирна религия и култура, зли сили сред западното разложение подстрекавали ислямистки престъпници да вършат безчинствата си, или пък така те давали воля на покрусата си от нечовешкото отношетие към тях и към техните събратя по вяра, което проявявали сатанинските вдъхновители във Вашингтон”, пише авторът.

Той припомня и скорошно участие на Тоденхьофер в тв токшоу по гледаната обществена тв А Ер Де, по време на което той безапелационно заяви, че САЩ са избили 1,6 милиона души в Ирак. Според Херцингер обаче най-много жертви в Ирак са паднали вследствие на ислямисткия терор с цел да се разпали гражданска война между шиити и сунити.

Тоденхьофер не обяснявал, че терорът в Ирак взел застрашителни размери след изтеглянето на американците от страната. На всичко отгоре той и други немски “експерти” отстоявали твърдата позиция, че Ислямска държава била продукт на американската инвазия.

“В действителност след 2007 г. на САЩ се удаде значително да заглушат терора в Ирак и с помощта на шиитски старейшини, които бяха щедро възнаграждавани, да прогонят “Ал Каида” от страната. Изтеглянето на САЩ през 2011 г. освободи полето за тероризма, който скоро се прехвърли и в Сирия. В този контекст и поради факта, че никой не подаде ръка на сирийците да се изправят срещу смъртоносния поход на Асад, възходът на Ислямска държава беше възможен”, излага фактите авторът.

Той изразява и опасения, че това ще е съдбата и на Афганистан след изтеглянето на съюзниците от страната.

Интервенцията на Запада пък срещу Кадафи, който бил на път да превърне Либия в кланица, не е довела до сегашната нестабилност в страната. Вината на Запада била, че не е спомогнал за изграждането на минимални държавни структури в Либия.

“Не намесата на Запада, а неговото безразсъдно изтегляне стана причина регонът да експлодира. В този смисъл Западът все пак носи вина за това, че регионът излезе извън контрол”, смята авторът.

Наред с това сред западните общества се наложила измамната представа, че ще бъдат пощадени от ужасите по света, ако се държат колкото се може по-далеч от тях.

Същевременно Херцингер признава очебийната истина, че Западът не може да победи бедността на планетата, нито да отвори вратите си широко за всички бежанци.

“Че не можем да спасим целия свят и да направим така, че навсякъде да царят мир и благоденствие, не означава, че трябва да приемаме вълните от насилие по целия глобус като съдбоносни природни явления. Призивът  отпреди години, отправен към международната общност в Сирия да се изгради зона за сигурност пред терора на Асад, беше отхвърлен от отговорни политици. Трябвало да се избегне всякакво разширение на конфликта, както и косвена подкрепа за джихадистите. Сега всичко това настъпи в апокалиптично измерение и точно защото Западът бездействаше. Ако Европа не беше готова да се ангажира в тази посока, то тя трябваше поне да се подготви за регулиране на задаващия се бежански поток. Между другото – очертава се и следващият, ако Европа най-сетне не се противопостави решително на руската агресия в Украйна. Дори на фона на крясъците на десни ксенофоби и на псевдолеви “антифашисти” да звучи непопулярно: Сегашната криза е предупреждение към Запада и в частност към Европа да се намесва не по-малко, а значително повече в глобалните  дела с цел изграждането на диги срещу ексцесии на антихуманност”, заключава публикацията в “Ди Велт.”