Той е бил женен за Гуиневир, компания са му правели рицарите на Кръглата маса, притежавал е меча Ескалибур и след последната си битка с предателя Мордред е бил погребан в Авалон. Това е най-известната версия на легендата за крал Артур.

Ново академично изследване гласи, че митичният британски герой от V и началото на VI век е съществувал, но е бил генерал, а не монарх. Водел е всичките си битки в южна Шотландия и Нортумбрия и е прекарал по-голямата част от живота си в Стратклайд.

Д-р Андрю Брийз, филолог и специалист по келтската история от Университета на Навара в Испания, стигнал до тези изводи въз основа на латинската хроника „История на бритите“, написана през IX век от уелския монах Нений. В нея са споменати имената на девет места, където Артур е победил в битка враговете си, но досега никой не е бил в състояние да определи точното им нахождение. Д-р Брийз настоява, че „макар локациите да са предизвиквали безброй дебати“, той е открил всяка една от тях, доказвайки по този начин твърденията си.

„В някои случаи съм съгласен с по-ранните учени, които например приемат Глейн за река Глен в Нортумбрия. Но други идентификации са съвсем нови, подобно на „Дъбглас“ като река Дъглас близо до Ланарк или пък поставянето на „Града на легионите“ в източния край на Антониновия вал, а не в Честър или Йорк, както други са допускали“,казва д-р Брийз пред в. „Индипендънт“.

Ученият допълва, че новите идентификации следват „изумителна тенденция“. Вместо Артур да води битки нагоре-надолу из Британия, както някои твърдят, той се е сражавал предимно в южна Шотландия и Шотландките граници. Според д-р Брийз древната битка в Бадон, която най-вероятно се е провела в Уилтшър – част от Западните земи, често асоциирани с „краля“, е нямала нищо общо с Артур.

„Ранните уелски народни традиции не споменават нищо за нея, макар че е приемана за триумф над англичаните. Последиците са революционни. Така Артур навлиза от легендите в историята – и по-специално историята на Шотландия. Той ще да е бил брит от южна Шотландия и е водел всичките си битки там; но не се е биел за англичаните. Неговите врагове са били други брити, живели около Единбург и Карлайл.

Разбира се, че Артур не е бил крал. Най-вероятно е бил смел генерал, който бързо се е превърнал в легенда“, отбелязва д-р Брийз.

Изследването му The Historical Arthur and sixth-century Scotland (бел. ред. – Историческият Артур и Шотландия през шести век) ще бъде публикувано в списанието Northern History на Университета в Лийдс.

Обикновено се приема, че Артур е бил от римско потекло и е умрял в сражение срещу нашествениците от саксонските племена и англите. Д-р Брийз е уверен, че имената на битките върху картата доказват, че Артур е бил северен брит, който е бил главатар или генерал в началото на VI век. Ученият стига до извода, че Артур е най-тясно свързан със Стратклайд, защото води битки само край границите на кралството, докато го защитава от други северни брити.

„Доказателствата означават, че всички учебници трябва да бъдат пренаписани. Можем да забравим за Артур, който около 500-ата година възпира край Бадон англо-саксонските нашественици. Можем и да забравим, че той е бил римски кавалерийски предводител, предвижващ се нагоре-надолу из Британия. Вместо това той е бил романизиран брит от Севера, който е действал около Стратклайд, воювал е срещу други северни брити около 530 година и е бил убит при битката в Камлан през 537 г., според уелските анали“, обяснява д-р Брийз.

Не всички обаче са убедени в заключението му. Томас Оуен Кланси, професор по келтска история в Университета в Глазгоу, се съмнява в изводите на колегата си:

„Търсенето на историческия Артур на Север е обречено от самите източници. Както можем да видим, Артур – в същия този текст, който д-р Брийз цитира, „История на бритите“ от началото на IX век – вече е станал легендарен и литературен образ, а не исторически. Списъкът с битките, изглежда, идва от по-късна поема; това не е съвременна хроника“.

Д-р Андрю Брийз обаче не може да бъде разубеден:

„Новите идеи винаги са приемани хладно. А само един слаб изследовател не би успял да защити нова идея, ако тя е добра“.

Мит или реалност? Историята на крал Артур

Оскъдните исторически сведения за крал Артур са събрани от няколко източника, сред които „Аналите на Уелс“, „История на бритите“ и трудовете на британския монах от VI век Гилдас Мъдрия. Разказите за легендарните подвизи на владетеля са вдъхновени най-вече от фантасмагоричната „История на кралете на Британия“, написана през XII век от Галфрид Монмутски.

Френският автор от XII век Кретиен дьо Троа прибавя към фабулата Ланселот и Светия Граал, поставяйки начало на стила „Артуриански романс“, който оставя ярка следа в средновековната литература. Фокусът във френските разкази се измества от крал Артур към Рицарите на Кръглата маса.

След векове на безразличие лорд Алфред Тенисън вдъхва нов живот на легендата за Артур с поемата си „Дамата от Шалот“ (1832). Връх в артурианските му творби бележи цикълът „Кралските идилии“, който осъвременява повествованието за живота на Артур в духа на Викторианската епоха.

Източник Площад Славейков