Министър-предеседателят на Унгария Виктор Орбан е десен популист. Евроскептичната му риторика, дебатът да върне ли смъртното наказание, критиките към бюрократите в Брюксел и към „големите“ в ЕС, които налагат волята си на „малките“, са част от флирта му с избирателите.

За бежанската криза обаче Орбан е прав и е естествен съюзник на България. Нейното правителство не бива да робува на политическа коректност и на страхове от Берлин, Париж и Брюксел, а да потърси коалиция с Унгария и с другите източно и централноевропейски страни, за да спре предложението за приемане на още 120 000 нелегални имигранти, което Европейската комисия се очаква да направи в сряда.

То трябва да бъде спряно, защото е несправедливо, контрапродуктивно и опасно. То няма да реши проблема с бежанската вълна, а ще го задълбочи, превръщайки го в предизвикателство за ЕС съизмеримо с кризата на еврото.

Несправедливо

Имиграционната и интеграционната политика на Европа след Втората световна и след Студената война може да бъде обоснована с морален дълг, следващ от сделки като Мюнхен, Ялта и Малта, с ужасите на Холокоста и на тоталитарните режими. Трудно е да се обоснове подобен морален дълг с Арабската пролет. Повечето от държавите в ЕС, особено в източната му част, нямат никаква заслуга за нейните причини, нито за кризите в Африка и в Близкия изток. Те обаче са патетичо поканени да споделят цената на последствията им.

Между тях няма нито една бивша колониална метрополия и нито един световен полицай. Те нито са бомбардирали, нито са експлоатирали някого, не са установявали, подкрепяли и сваляли режими в държави недорасли за демокрация. Не е техен проблем и отговорност, че ресурсът на тези режими е свършил и че страните им нямат алтернатива освен фундаментализма.

Европа правилно стисна кесията си по-рано тази година и отказа да опрощава още дълг на Гърция. Необяснимо днес тя е готова на много по-голяма щедрост не към своите граждани, а към тези на провалени държави, за чиито провал малка част от европейските страни споделят отговорността.

Европа не иска да допусне България и Румъния в зоната си без граничен контрол, известна като Шенген, защото се страхува те да не я заразят с корупция. По същата причина не иска да сподели с тях Шенгенската база данни.

Тя обаче не се страхува да приеме в тази зона само да един ден 10 000 души, които идват от световните котила на тероризма и чиято идентичност дори не е в състояние да установи със сигурност. И прави това, след като потомци на такива имигранти избиха десетки хора в Париж през януари, след като Белгия дни по-късно разкри мрежа от потенциални терористи подготвяли подобни атентати.

България и Румъния вече шеста година чакат Шенгенската зона да ги признае за годни да пазят границите ѝ, докато в същоно време най-големите пробиви в тези граници допускат две шенгенски държави – Италия и Гърция. Именно Гърция позволява на хиляди бежанци да влизат в територията ѝ от Турция, пропуска ги до Бившата югославска република Македония, откъдето през Сърбия те стигат до Унгария – също шенгенска държава. По подобен начин Италия позволява на пристигналите с гемии и с лодки през Средиземно море да отиват във Франция.

Ако България правеше същото, Европа щеше да я съсипе от критики. България откъсна от мизерния си залък, за да построи ограда на границата с Турция, за да пази от бежанци границите на зоната, в която не я пускат. Да охранява чуждата свобода на движение, която по-богатата част на Европа не иска да сподели с нея. И за това пак я критикуват. Като няма ограда – защо няма? Като има – защо има?

След като нешенгенска България затегна граничния си режим, нелегалният миграционен поток се пренасочи през шенгенска Гърция и Западните Балкани. Вместо обаче да санкционира Гърция, ЕС се чуди как да ѝ помага. В близките дни Атина ще получи 33 милиона евро, за да се справи с миграционния натиск, съобщи гръцкият еврокомисар Димитрис Аврамопулос (който по случайност отговаря за миграцията и убежището). И това е само първи транш от над 400 милиона евро,  които безнадеждно задлъжнялата му родина ще има на разположение да се справя с миграционните проблеми в близките години, каза той на пресконференция на остров Кос на 4 септември.

Между 2012 и 2014 година България има близо 500 на сто увеличение на незаконните влизания през границата ѝ с Турция, но европейската помощ, която е получила за това е 5,6 милиона евро през 2013 година. За новия бюджетен период на ЕС (2014-2020 година) за България за тези цели са предвидени 82 милиона евро, от които 4 милиона вече са одобрени за отпускане.

Страната ни не е призната за „фронтова държава“ за разлика от Гърция и Италия и следователно не може са се облагодетелства като тях от европейската солидарност. Тъкмо обратното – трбява да я проявява към държави, които са в пъти по-богати от нея.

Европа ревниво пази пазарите си на труда и социалните си системи от гражданите на своите нови членки на изток, и най-вече от българите и от румънците. Тя иска да ограничи правото им на свободно движение и достъпа им до социални придобивки. Тя обаче е готова щедро да сподели благосъстоянието си с африканци и азиатци, които не говорят нито един от нейните езици, нямат нищо общо с нейната култура и цивилизация, нямат никакъв принос към изграждането ѝ, нямат нито образованието, нито квалификацията да допринесат нещо за нея и да се издържат. Тя се държи като майка с чуждите и като мащеха със своите.

Европейските сили не му мислиха много, преди да се намесят военно в Либия и в Мали. Освен режими, въоръжени групировки и беззаконие, тези две африкански страни са известни с нефта и с урана си. Странно защо Европа не прояви същия ентусиазъм да се намеси военно в Сирия и в Ирак, където днес процъфтява Даеш (Ислямска държава) – главният фактор за сегашната миграционна вълна?

Европа е много твърда и сурова, когато иска да мачка по-малките и по-бедните си членки и необяснимо мека и плаха, когато трябва да респектира някой диктатор или международен бандит. Нейната „мека сила“ е политически перверзна. Януш Бугайски е прав, че тя е „повече мека отколкото сила“. ЕС не посмя да защити украинците от Путин и сирийците от Башар Асад, Ал Кайда и Даеш. Може би, защото и върху двете страни пада сянката на руската армия.

ЕС прекарва месеци в пазарлъци как да разквартирува нарастващия брой бежанци, но не смее дума да отвори за справяне с проблема в корена му – за налагане на зона за сигурност в Сирия и в Ирак, която да спре масовото бягство на населението оттам. За това Турция пледира още от началото на сирийския конфликт.

От ден на ден става все по-безпощадно ясно, че въздушните удари срещу Даеш не вършат работа и че трябва сухопътна военна операция. Само че в ЕС - с цялата му Обща външна политика и политика за сигурност, с Общата му политика за сигурност и отбрана, с трихилядната му дипломатическа служба и с върховната му представителка по външната политика и сигурността – никой няма дупе за такава акция. Куражът им стига да измислят имигрантски квоти и да извиват ръцете на националните правителства да ги приемат.

Контрапродуктивно

Напливът от бежанци през Средиземно, Егейско море и през Турция и Балканите не е спирал още от 2011 година. Кога обаче беше последният му пик? Когато през юни ЕС реши, че е готов да преразпредели 40 000 нелегални имигранти от Италия и от Гърция и да приеме още 20 000 бежанци от държави извън него. Лозунгите за хуманност и солидарност останаха за вътрешноевропейска консумация. Проваленият свят, източник на миграцията, прочете в решението друго послание: Идвайте, приемаме ви, ще ви поделим и ще ви настаним.

Африканска дипломатка в Брюксел се пошегува, че нещастните хора в страната ѝ са готови да посрещнат подобни решения с улични тържества. Ако бях трафикант на хора и аз бих ликувал. Какъв пазар ми отварят само? И какво търсене? Което вдига цените.

През уикенда бях в импровизиран бежански палатков лагер в един от парковете на Брюксел в съседство със службата по миграцията и убежището. Той приютява около 1 000 обитатели от Сирия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Еритрея. Разговорите ми с тях ме убедиха колко добре организирана и доходна индустрия е миграцията към Европа. Седемнадесетгодишно момче от Афганистан ми разказа (с преводач от диаспората в Белгия) как вуйчо му платил на един човек в родината му и оттам нататък то безпрепятствено стигнало с още 30-на души до Брюксел по дълга и явно добре организирана верига за трафик през Иран, Турция, България, Сърбия, Унгария, Австрия, Италия и Франция. „Само казвах името си и ведната имаше кой да ме поеме, беше платено на всички по веригата“, каза Хамидула. Пътували са къде пеша, къде с коли и ванове и на нито една граница не са имали проблем.  За една седмица обитателите на лагера са нараснали четворно, разказа един от хуманитарните доброволци там.

Опасно

Бежанската вълна може не само да доведе терористи в „зоната на свобода, справедливост и сигурност“, каквато претендира да е ЕС. Тя също ще подложи на изпитание социалните, образователните, здравните системи на приемащите страни. Тази година в ЕС се очаква да влязат над 1 милион кандидати за убежище (800 000 очаква само Германия). Какво ни гарантира, че при тази щедрост догодина те няма да са 3 милиона и да се увеличават всяка следваща година?

Моля някой да обясни на европейския избирател, защо българският или румънският „социален турист“ са заплаха за неговата икономическа сигурност, а сомалийският или афганистанският бежанец с многобройното им домочадие не са.

Освен социалната и икономическата сигурност миграционната криза руши и доверието в Европа, в способността ѝ да охранява живота, имота, интересите на своите граждани, а не само абстрактни принципи, които могат да бъдат тълкувани и използвани манипулативно. Например солидарността. Защо Великобритания не иска български работници, но иска сирийски бежанци? И какъв е смисълът да си европейски гражданин при това положение?

Подозирам, че след трафикантите на хора днес най-големи фенове на Ангела Меркел и на Франсоа Оланд трябва да са Марин льо Пен и Найджъл Фараж, както и британските тори, които искат да извадят страната си от ЕС.

Политиката на безкритично отворени врати и налагане на имигрантски квоти, на двойни стандарти, мекушавост и безхарактерност, на кабинетни солидарност и хуманизъм  работи за евроскептиците и за еврофобите. Глупостите и провалите на Европа са техни победи. За да обичат европейците Европа, трябва да я чувстват своя. Предложението, което Брюксел се готви да направи утре, не помага за това.

На последния Европейски съвет по въпросите на миграцията министър-председателят Бойко Борисов възрази срещу изключването на България от „фронтовите държави“ и извоюва намаляване на бройката бежанци за страната ни от 788 на 450.

За разлика от него Орбан, в момента черната овца на европейското семейство, успя да издейства за Унгария пълно изключение от приемането на нелегални мигранти от Гърция и Италия.

България избра балансиран подход – да не отказва солидарност, от която един ден сама може да се нуждае, но и да не се оставя да злоупотребяват с нея.

Оттогава досега обаче положението се влоши и има изгледи още да се влошава за неопределен период. Време е София да втвърди тона и да потърси единодействие с естествените си съюзници в Източна и Централна Европа. Това са държавите от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария както както и Румъния и Словения, които също не искат нови имигрантски квоти.

Не е толкова страшен броят имигранти, който могат да ни зачислят, а прецедентът, който би отворил вратата за следващи, които постепенно да превърнат по-бедната периферия на ЕС в санитарен пояс за прииждащата от третия свят миграционна вълна.